Старорумънски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Старорумънски език (влашки език) е говоримият език на власите в днешна Румъния от XVI до XVIII век, преди да стане литературен румънски през 60-те години на XIX век.[1] От края на 16 век влашкият език получава книжовна формализация в румънската част на Трансилвания и Влахия и оттогава се превръща в общ книжовен език.[2] Поради значителното влияние на славянските езици върху него в лексиката и граматиката, румънският филолог Александру Чихак го смята за креолски език.[3]
Старият румънски, а след това и румънският език до 60-те години на XIX век използват азбука, базирана на старославянската кирилица (влашко-молдовско писмо).