Състрадание
From Wikipedia, the free encyclopedia
Състраданието е чувство на емпатия, предизвикана от чуждата болка или страдание (от там и съ-страдание, съпреживяване на чуждото страдание). По-силно от съчувствието, това чувство създава активно желание да се облекчи страданието на другите, то подтиква към желание за помощ.
Състраданието е израз на любов и симпатия. Състраданието съдържа и е израз на алтруизъм, грижа за другите. Състраданието има своя емоционална страна, въпреки че, когато се основава на мисловни понятия като безстрашие, справедливост и свобода, то може да се приеме за рационално по природа и неговото прилагане се разглежда като дейност, основана върху трезва преценка. Но като чувство по-силно от емпатията, един от аспектите на състраданието, например, се отнася до количествено измерение на индивидуалното състрадание, според негоите аспекти, тъй като то притежава качества като „дълбочина“, „жизненост“ и „страст“. В етически аспект така нареченото „Златно правило“ става ключов принцип на състраданието: Дръж се с другите така, както би искал те да се държат с теб [1]. Състраданието заема важно място във философията и етиката, и се смята за една от най-великите добродетели в повечето религии.