Теория на отражението
From Wikipedia, the free encyclopedia
Теория на отражението – основа на диалектикоматериалистическата теория на познанието (гносеология). Изходен за теорията на отражението и за марксистката гносеология като цяло е диалектикоматериалистическият принцип на отражението, според който резултатите на познанието трябва да са относително адекватни на своя източник – оригинала. Те се постигат посредством две взаимосвързани изисквания и съответстващите им процеси: активно извличане на нужните и изключване на ненужните, страничните сведения за оригинала.[1]