From Wikipedia, the free encyclopedia
Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (на гръцки: Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни теолози на своето време и оставя коментари на евангелията и други новозаветни текстове, които през Ренесанса стават известни и в Западна Европа.
Теофилакт Охридски Θεοφύλακτος Αχρίδος | |
византийски богослов и духовник | |
Роден |
1055 г.
|
---|---|
Починал | 1107 г.
Византийска империя |
Религия | православие |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Теофилакт Охридски в Общомедия |
Теофилакт е роден в Еврипос на остров Евбея около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа Михаил Псел в Константинопол. Император Михаил VII го назначава за учител на сина си Константин Дука Багренородни. След идването на власт на император Алексий I Комнин Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на Охрид. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.[1]
Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех. В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на Климент Охридски и останалите Седмочисленици. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за Солун. Датата на смъртта му е неизвестна.[1]
Според някои исторически източници едва ли назначаването на Теофилакт за охридски архиепископ може да се смята като наказание. Напротив, съображенията, които са ръководили императора и патриарха в това дело, били, че и двамата в него са виждали една от най-образованите личности на времето си, най-способен управител, който да уреди погърчената вече Охридска архиепископия и да постави здрави основи за ромеизацията на българския народ. По това време в България навсякъде вече се е служило на гръцки и всички български училища, основани от учениците на Свети Климент, са били вече закрити, но все още е съществувала българската книжнина и език, които трябвало да се унищожат. Това е съставяло главната задача на Теофилакт.[2]
Неизвестно кога Теофилакт е вписан като светец на православната църква. Днес се титулува като блажен отец. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква „Св. Георги“ в Зографския манастир на Атон.
Теофилакт Охридски е автор на множество богословски и литературни текстове, от които до днес са запазени:[3]
Коментарите и тълкуванията на Теофилакт на четирите Евангелия, Писмата на апостол Павел и редица други библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати, както в Православната църква, така и на Запад. Те до голяма степен повтарят по стари текстове, като Еразъм Ротердамски нарича Теофилакт „съкратител на Йоан Златоуст“.[3]
Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 година в Рим и през 1518 година в Париж, като по това време все още са погрешно приписвани на Атанасий Велики. През 1524 година са издадени вече под негово име в Базел под заглавието „Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…“). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа[4], например неговите Коментари на Евангелията (превод на латински) в Париж в 1543 г.: Theophylacti, Archiepiscopi Bulgariae, in quatuor Domini nostri Jesu Christi evangelia enarrationes luculentissimae. Parisiis: Apud Johannen Roigny, 1543.
В средата на XVI век професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Съчиненията на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски („Благовестник“ и „Толкование“), а от там на руски език и други езици.[5]
Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през X–XI век. Като охридски архиепископ той се залавя да напише на гръцки език житиетата на славянобългарските светии въз основа на старобългарските им житиета и на други произведения на старобългарската книжнина. Засега известни са:
Според Николай Туницкий „Обработката, на която били подложени тия извори, под перото на Теофилакт, се явява в твърде голяма степен изкуствена, тенденциозна и самоволна.“ В тези два труда на Теофилакт личи старанието му навсякъде да изтъкне голямата историческа роля на българите, което говори за целта на написването на гръцки споменатите жития: да замени съществуващите тогава славянобългарски жития с такива на гръцки език, и по този начин, като поласкае националното самолюбие на българите чрез тяхното славно минало и унищожи паметниците на старобългарската книжнина, да принуди своето българско паство да чете и слуша за живота на своите родни светии на гръцки език и да забравя своя роден език, който според Теофилакт, бил варварски.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.