Теофилакт Симоката
From Wikipedia, the free encyclopedia
Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век. Допълнителното му име Симоката (нос на котка) се основава вероятно на неговия външен вид.
Теофилакт Симоката Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης | |
византийски историк | |
Роден |
580 г.
|
---|---|
Починал | 630 г. (50 г.)
|
Научна дейност | |
Област | История |
Произлиза от източноримската провинция Египет, вероятно от гр. Александрия. Роден е около 580 г. Получава образованието си по реторика и право в Египет. По времето на император Фока, между 602 и 610 г., отива в Константинопол. Служи при Ираклий (610-641) като чиновник в различни функции. Вероятно става и градски префект на Константинопол.
Теофилакт пише сбирка от писма, произведението Quaestiones physicae и историческото произведение Historien в 8 тома. Това произведение се смята за последното късно-антично произведение. Той продължава историята на Менандер Протектор († сл. 582) и пише за събитията по време на император Маврикий (582–602), особено за войните против сасанидите и славяните. Произведението е написано на старогръцки език, съдържа обаче и нови форми от средно-византийското време. Забелязва се на места неговата липса на военен опит.
Произведението „История“ е използвано през 800 г. от Теофан. Фотий прави кратко описание за своята „Bibliotheke“. През 1604 г. Й. Понтанус в Инголщат издава първото издание (editio princeps).