Уайтснейк
Британска рок група / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Уайтснейк“ (на английски: Whitesnake) е рок група, формирана в Мидълзбро, Англия през 1978 г. от вокалиста Дейвид Ковърдейл след напускането му от „Дийп Пърпъл“.
- Тази статия е за групата „Уайтснейк“. За техния едноименен албум вижте Whitesnake (албум).
„Уайтснейк“ | |
„Уайтснейк“ на живо в София, юли 2008 | |
Информация | |
---|---|
От | Мидълзбро, Великобритания |
Стил | Хардрок, блус рок, хевиметъл |
Активност | от 1978 г. |
Музикален издател | „Юнайтед Артистс“, „И Ем Ай“, „Гифън“ |
Свързани изпълнители | „Дийп Пърпъл“, Ковърдейл и Педж |
Уебсайт | whitesnake.com |
Членове | Дейвид Ковърдейл Дъг Олдрич Реб Бийч Томи Олдридж Майкъл Девин Браян Руеди |
Бивши членове | Списък на бившите членове на Уайтснейк |
„Уайтснейк“ в Общомедия |
Ранното творчество на групата е сравнявано от музикалните критици с това на „Дийп Пърпъл“, постепенно обаче музиката на групата започва да се придвижва към по-търговски достъпен хардрок стил. До края на 80-те търговският развой на „Уайтснейк“ се променя и те издават поредица от албуми, които влизат в Топ 10 на британските албуми сред които Ready an` Willing (1980), Come an' Get It (1981), Saints & Sinners (1982) и Slide It In (1984), последният от които е първият техен албум, който влиза в „Билборд 200“ в САЩ и по-късно става два пъти платинен там.
Албумът им от 1987 г. Whitesnake е техният най-голям комерсиален успех в световен мащаб, съдържащ два основни сингъла Here I Go Again и Is This Love, които достигат номер 1 и 2 в „Билборд Хот 100“. През 1988 г. групата е номинарана за наградата Brit Awards в категорията за най-добър британски изпълнител.[1] Slip of the Tongue (1989) е също успешен албум на „Уайтснейк“, достигайки до Топ 10 в САЩ и Великобритания и също така става два пъти платинен в САЩ. Скоро след издаването на Slip of the Tongue групата се разделя, като през 1994 г. се събира за издаването на студийния Restless Heart (1997).
Официално „Уайтснейк“ е реформирана през 2002 г. с последвали турнета и издаване на албумите Good to Be Bad (2008) и Forevermore (2011). През 2005 г. групата е класирана на 85 място сред най-добрите хардрок групи от „Ви Ейч Уан“.[2]