From Wikipedia, the free encyclopedia
Украинският език (на украински: українська мова, исторически: руська или русинська мова) е източнославянски език, говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова, Русия и други. Смята се за втори или трети най-говорен славянски език, в зависимост от статистиките, които се използват.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: премахване на препратките към Уикипедия на украински, изглаждане на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Украински език українська мова | |
/[ukrɑˈjinʲsʲkɑ ˈmɔwɑ]/ | |
Страна | Украйна |
---|---|
Регион | Източна Европа |
Говорещи | 32 000 000 – 45 000 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Източнославянски Украински | |
Официално положение | |
Официален в | Украйна |
Регулатор | Украински езиков институт |
Кодове | |
ISO 639-1 | uk |
ISO 639-2 | ukr |
ISO 639-3 | ukr |
Места където се говори украински: Региони където украинският е главният роден език на населението. Региони където украинският е роден език на малцинство. | |
Украински език в Общомедия |
Точният брой говорещи в момента е неизвестен поради липсата на скорошни данни. Според някои източници[1] е около 32 милиона души, а други – до 45 милиона.[2] Според последното преброяване от 2001 г. около 67% от населението на Украйна смята украинския език за първи или роден. Тези данни може да са се променили, както предлага изследване от 2022 година.[2] Украинският език може да се смята за втори или трети най-говорен славянски език. В зависимост от данните които се използват, той има повече или по-малко говорещи от полския език.
След старта на руското нападение над Украйна употребата на украинския език в социалните медии се увеличава значително.[3]
Иван Котляревски, смятан за основател на съвременната украинска литература, е написал поемата „Енеида“ (на украински: Енеї́да), която е кръстена на римската поема със същото име през 1798 г. „Енеида“ се смята за първото произведение, написано на съвременен украински език и за началото на съвременната украинска литература.
Има и по-стари сведения за украинският език, тогава наричан „руськи“ (на полски: ruski). Например роденият в Лвов, Жечпосполита Якуб Гватович (на полски: Gawatowicz (Gawat) Jakub), който през 1619 г. пише „Трагедията на пресветия Иван Кръстител“ (на украински: „Трагедія, або Образ смерті пресвятого Івана Хрестителя, посланця Божого“; на полски: Tragaedię, albo Wizerunk śmierci przeświątego Jana Chrzciciela, przesłańca Bożego). В нея има части, написани на тогавашния украински (на украински: руськи, на полски: ruski) език, и герои, които представят бита на тогавашните украинци.
В историята езикът е наричан „руськи“, „ruski“ или „русиньски“. В Руската империя е наричан „малорусский“, „западнорусский“ и по-късно „малороссийский“. В Австро-Унгария рутенският език (на украински: руська мова; на немски: Ruthenische Sprache) е признат като един от официалните езици на областите Галиция и Буковина.[4] Във Втората полска република езикът е също записан като „руськи“ (на полски: ruski) даже когато се говори за съвременния украински език. На български старите форми на езика се наричат рутенски език. Името „украински“ влиза в широка употреба по-късно, в средата на XX век.
В украинския език се използват 33 букви. Те са:
А а | Б б | В в | Г г | Ґ ґ | Д д | Е е | Є є | Ж ж |
З з | И и | І і | Ї ї | Й й | К к | Л л | М м | Н н |
О о | П п | Р р | С с | Т т | У у | Ф ф | Х х | Ц ц |
Ч ч | Ш ш | Щ щ | ь | Ю ю | Я я |
Украинският език е много близък до руския и до беларуския език. Сходството помежду им е това, че имат еднакво построена граматична схема. Например и в трите езика съществуват падежи, склонения и др. Между украинския и българския език съществуват много езикови разлики, но тъй като и двата произхождат от праславянски език, имат много думи, които са близки по произношение и значение, напр. неділя (неделя), червоний (червен), любов (любов). В българския език също се е запазил звателният падеж, както и в украинския – нещо, изчезнало от руския с някои изключения. Неправилните съществителни са сходни в българския и украинския. Например множественото число на „ден“ (на украински: день) е „дни“ (на украински: днів). В украинския език съществуват и думи с прабългарски характер, което е едно доказателство за хипотезата, че волжки българи са живели и по земите около река Днепър. Украинските диалекти имат в речниковия си запас значителен брой думи от полски и тюркски произход.
1. Азбука на украинския език
Азбуката на украинския език съдържа 33 букви. В украинския език има и апостроф.
Апострофът втвърдява предишната буква, противоположното на буквата „ь“, която омекотява. Той също „отделя“ част от думата.
Например:
бур`ян би се изговорило с твърдо [р] и [й], произнасяйки се [бурйан].
буря тук [р] става меко, а [й] не се изговаря. Произнася се [бурьа]. Тоест стандартно омекотяване.
Буквите б, п, в, м, ф никога не могат да бъдат „меки“ в украинския език, за това винаги се пише апостроф ако са последвани от омекотяваща гласна (є, ї, я). Има много правила за това кога се пише апостроф и кога не. Други букви които са винаги твърди са ш, щ, ж, ч, к, х, г.
1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:
1.2. В украинския език буквата Г г се произнася като звучното съответствие на звука [х].
1.3. Буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руския език:
Съществителните имена в украински език (іменники) имат род, изменят се по число и падеж, групират се в склонения и разряди.
В украинския език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки, женски и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в множествено число, напр.: канікули, уста, меблі и пр. При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота.
В украинския, както и в българския език има две форми за число – единствено число (однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и български език) има съществителни, които имат форма само за множествено число, например: укр. штани – рус. брюки. Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най-разпространен: зошит, зустріч, доба и пр.
Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга, юність.
Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да се изменят по типа на меката, твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено число на съществителните от мъжки род имат окончание -у/-ю, а част от тях – окончание -а.
Окончание -у/-ю имат съществителните, които обозначават явленията на природата, абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби. Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски названия и др., имат окончания -а/-я.
Към II склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съгласна, а също и съществителното мати. В именителен падеж повечето от съществителните имена имат мека съгласна: сіль, осінь, тінь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж, единствено число имат твърда съгласна: кров, розкіш, стіл. В творителен падеж, единствено число съгласните се удвояват, ако те стоят след гласна буква: ніччю, тінню. Не се удвояват съгласните б, в, м, п, р и ф: верф’ю, кіновар’ю.
В украински език съществителните имена имат седми падеж, по-специфичен от другите. Това е звателният падеж. Такава форма с окончание -е имат всички собствени имена. Ако името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и -є/-о.
Това е единственият падеж, който се е запазил в българският език, и се образува по сходен начин и при идентични обстоятелства. Например:
на български: „Иване, учи украински.“
на украински: „Іване, вивчай українську.“
на български: „Бабо, научи ме да говоря на украински.“
на украински: „Бабо, навчи мене говорити українською.“
Прилагателните имена в украински език (прикметники) се изменят по род, число и падеж и също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма.
Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и превъзходна (вищий i найвищий).
Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и -іш-: веселий – веселіший, здоровий – здоровіший.
В украинския език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зелені) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленії). Най-употребяваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна форма (синяя, синєє и за мн.ч. синії). Нестяженните форми се използват и във фолклора. Кратките форми в украински език се употребяват само в именителен и винителен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж.
По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твърда и мека. Към твърдата група принадлежат по-голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание -ий (мъжки род) и -а (женски род), -е (среден род): білий, біла, біле.
Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окончание -ій (-їй), -я, -є: нижній, нижня, нижнє.
Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното образуване са:
Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превърнат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния начин:
Числителното име (числівники) е неизменяема част на речта, която означава численост и се употребява като пояснение на съществителното име (по-рядко – самостоятелно). Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни. По състав се делят на сложни и съставни. Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени. Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.) Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, одні; два (м.р., ср.р.), півтори (ж.р.) и др. В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо значение, напр. съществителни (трійка), глаголи (потроїти), наречия (тричі).
Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно.
3.1.1. Склонение на числителното име ОДИН:
И. один одна одно одні
Р. → одного → однієї → одного → одних Д. → одному → одній → одному → одним
В. → один и одного → одну → одно → одні и одних
Т. → одним → однією → одним → одними
П. → (на) одному → (на) одній → (на) одному → (на) одних
3.1.2. Склонение на числителните имена ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ:
И. → два, дві → три чотири
Р. → двох → трьох → чотирьох
Д. → двом → трьом → чотирьом
В. → аналогично на И. или Р.
Т. → двома → трьома → чотирма
П.→ (на) двох → (на) трьох → (на) чотирьох
3.1.3. Склонение на числителните имена 5 – 20, 30, 50, 60, 70, 80:
И. → п'ять → сім → вісім
Р. → п'яти, п'ятьох → семи, сімох → восьми, вісьмох
Д. → п'яти, п'ятьом → семи, сімом → восьми, вісьмом
В. → п'ять, п'ятьох → сім, сімох → вісім, вісьмох
Т. → п'ятьмя, п'ятьома → сьома, сімома → вісьма, вісьмома
П. → (на) п'яти, п'ятьох → (на) семи, сімох → (на) восьми, вісьмох
И. → одинадцять → двадцять
Р. → одинадцяти, одинадцятьох → двадцяти, двадцятьох
Д. → одинадцяти, одинадцятьом → двадцяти, двадцятьом
В. → одинадцять, одинадцятьох → двадцять, двадцятьох
Т. → одинадцятьма, одинадцятьома → двадцятьма, двадцятьома
П. → (на) одинадцяти, одинадцятьох → (на) двадцяти, двадцятьох
И. → п'ятдесят → сімдесят
Р. → п'ятдесяти, п'ятдесятьох → сімдесяти, сімдесятьох
Д. → п'ятдесяти, п'ятдесятьом → сімдесяти, сімдесятьом
В. → п'ятдесят, п'ятдесятьох → сімдесят, сімдесятьох
Т. → п'ятдесятьма, п'ятдесятьома → сімдесятьма, сімдесятьома
П. → (на) п'ятдесяти, п'ятдесятьох → (на) сімдесяти, сімдесятьох
3.1.4. Склонение на числителните имена 200 – 900:
И. → двісті → триста → чотириста
Р. → двохсот → трьохсот → чотирьохсот
Д. → двомстам → трьомстам → чотирьомстам
В. → двісті, двохсот → триста, трьохсот → чотириста, чотирьохсот
Т. → двомастами → трьомастами → чотирмастами
П. → (на) двохстах → (на) трьохстах → (на) чотирьохстах
И. → п'ятсот → дев'ятсот
Р. → п'ятисот → дев'ятисот
Д. → п'ятистам → дев'ятистам
В. → п'ятсот → дев'ятсот
Т. → п'ятьмастами, п'ятьомастами → дев'ятьмастами, дев'ятьомастами
П. → (на) п'ятистах → (на) дев'ятистах
Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятому и пр.
Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име.
В украинския език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, притежателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени.
В групата на личните местоимения влизат:
1 л. | 2 л. | 3 л. | |
ед.ч. | я | ти | він, вона, воно |
мн.ч. | ми | ви | вони |
Падеж | ед. ч. | мн. ч. |
именителен | я | ми |
родителен | мене | нас |
дателен | мені | нам |
винителен | мене | нас |
творителен | мною | нами |
местен | (на) мені | (на) нас |
Падеж | ед. ч. | мн. ч. |
именителен | ти | ви |
родителен | тебе | вас |
дателен | тобі | вам |
винителен | тебе | вас |
творителен | тобою | вами |
местен | (на) тобі | (на) вас |
Падеж | м. р. | ж. р. | ср. р. |
именителен | він | вона | воно |
родителен | його, (за) нього | її, (за) неї | його, (за) нього |
дателен | йому | їй | йому |
винителен | його, (на) нього | її, (на) неї | його, (на) нього |
творителен | ним | нею | ним |
местен | (на) ньому, (на) нім | (на) ній | (на) ньому, (на) нім |
Падеж | форма |
именителен | вони |
родителен | їх, (до) них |
дателен | їм |
винителен | їх |
творителен | ними |
местен | (на) них |
N.B.! Местоименията він, вона, воно във формите си във винителен и родителен падеж в съчетание с предлог получават допълнителна буква -н.
В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост.
Възвратното местоимение в украински език се скланя по следния начин:
Падеж | форма |
именителен | — |
родителен | себе |
дателен | собі |
винителен | себе |
творителен | собою |
местен | на собі |
Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мій, твій, свій, наш, ваш, їхній. Местоименията мій, твій, свій се скланят по следния образец:
Падеж | форма |
именителен | мій, моя, моє, мої |
родителен | мого, моєї, мого, моїх |
дателен | моєму, моїй, моєму, моїм |
винителен | мій, мого, мою, моє, моїх, мої |
творителен | моїм, моєю, моїм, моїми |
местен | (на) моєму, (на) моїм, (на) моїй, (на) моєму, (на) моїх, (на) моїм |
Към показателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей), такий (отакий), стільки.
По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения.
Падеж | форма |
именителен | той, та, те, ті |
родителен | того, тієї, тої, того, тих |
дателен | тому, тій, тому, тим |
винителен | той, того, ту, те, того, тих, ті |
творителен | тим, тією, тим, тими |
местен | (на) тому, (на) тім, (на) тій, (на) тому, (на) тім, (на) тих |
N.B.!: Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той се използва при по-далечни или далечни обекти.
Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, інший и др. Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата група.
В украински език определителните местоимения могат да се употребяват във форма с ласкателни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението кожний има и кратка форма кожен.
Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скільки са въпросителни и относителни местоимения.
Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса ні-: ніхто, ніщо и пр.
Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де, аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на будь-, -небудь, казна- и пр. Неопределителното местоимение якийсь във формата си за родителен и предложен падеж пред частицата – сь получават звук [о]: якийсь – якихось.
Глаголът (дієслово) е част на речта, която обозначава действие.
В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение.
В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, іти. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и художествената литература.
В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спрягане на глаголите от I спрежение.
ед. ч. → мн. ч.
розмовля-ю, пиш-у → розмовля-ємо, пиш-емо
розмовля-єш, пиш-еш → розмовля-єте, пиш-ете
розмовля-є, пиш-е → розмовля-ють, пиш-уть
Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от II спрежение:
ед. число → мн. число
леж-у, нош-у → леж-имо, нос-имо
леж-иш, нос-иш → леж-ите, нос-ите
леж-ить, нос-ить леж-ать, нос-ять
Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за минало време с помощта на частицата б (би).
В България украински език се изучава в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели по украински език са Албена Стаменова, Валентина Драгулева, Лидия Терзийска, Райна Камберова, Олга Сорока, Лилия Желева и Владимир Колев.[5]
През 2008 г. е издаден първият в България учебник по украински език за българи с автори Албена Стаменова и Райна Камберова.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.