From Wikipedia, the free encyclopedia
Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.
Уралски езици | |
Географско разпределение на финските, угърските, самоедските и юкагирските езици | |
Разпространение | Северна Европа, Сибир |
---|---|
Говорени от | 25 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Уралски езици в Общомедия |
Въпреки че вътрешната структура на уралското семейство е спорна от времето на първоначалната хипотеза за семейството, две подсемейства, угро-финско и самоедско са признати за отличаващи се едно от друго.
Полагани са много усилия, за да се установи връзката между уралските езици и езиците от другите главни езикови семейства в света. Вероятно най-малко противоречива, макар че всички подобни хипотези са спорни, е връзката между уралските езици и юкагирския. В миналото много популярни са хипотезите за особена връзка с алтайските езици, но през последните десетилетия те губят почва.
Теориите, включващи уралското семейство в хипотетични суперсемейства са:
Следва традиционната класификация на уралските езици. Остарелите имена са в курсив.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.