Хадзапи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хадзапи (самоназвание – хадзапи, ед.ч. – хадза)[2] (познати още като хадза, хатса, хатоа, хадзабе, уакиндига, уатиндига, уатиндега, уахадзабе, тиндига, киндига, кангеджу, аши) (Hadzapi, Hadza)[1][2][3][4] е народ, обитаващ Североизточна Танзания, регионите Аруша, Сингида и Шинянга и заселен в сухите савани край плиткото солено езеро Еяси между склоновете на силно сеизмичната Източноафриканска разломна зона. Това е един от най-изостаналите народи в Африка. Числеността им през 1973 г. е около 1000 души и постепенно намалява. По произход, култура и език се отнасят към т.нар. койсанска или бушмено-хотентотска група. Най-новите изследвания доказват, че племената са родствени на пигмеите в Демократична република Конго, Руанда и Бурунди. Смятало се е, че езикът им принадлежи към групата на бушменските езици, но сега се приема, че въпреки наличието на характерни цъкащи съгласни, езикът им е изолиран и несходен с никой друг. По произход са потомци на най-старото население на Южна Африка.[3][5] Генетичните изследвания показват, че може би те представляват един от най-древните корени на човешкия род, на възраст над 100000 години.[6]