Хитрец (архетип)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хитрецът (trickster) като архетип в аналитичната психология на Юнг олицетворява психологическите качества, въплътени в образа на културен герой, който е умен и забавен, но повече или по-малко лишен от морални задръжки и в разрез с общоприетите норми често прибягва до хитрости и измами, за да постигне своите цели.
В митологията, фолклора и религията на различните култури този архетип може да бъде представен в лицето на божество, дух, антропоморфен образ (някакво животно) или човек, на чиито номера и прегрешения обикновено се гледа с насмешка, но ролята е почти винаги положителна и нерядко свещена. В редица култури героят е също и хитрец. Редица митове от цял свят приписват заслугата за прогреса на човечеството на някакъв самозванец, дръзнал да наруши божествените повели или природните закони. В гръцката митология например Прометей открадва огъня от боговете, за да го даде на хората. Затова местните хитреци от фолклора не бива да се поставят под общия знаменател на модерната западна представа за типичния мошеник. Както поведението на литературния герой Бай Ганьо например е осъдително, така „у коренно американския хитрец можем да видим откритост към разнообразието и парадоксите на живота, която до голяма степен липсва в модерната евро-американска морална традиция“. [1]
Trickster в буквален превод от английски е мошеник, измамник, но в положителния смисъл на думата негодник. Като архетип по определение и в контекста на българската културна традиция е по-правилно да се каже хитрец или дори чешит, като забавен чудак, който постъпва по необичаен за всички останали начин.