Хомеостаза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хомеостазата (или хомеостазис, от гръцки: ὅμοιος, „hómoios“ – еднакъв, подобен, съвпадащ и „стасис“- стоя, състояние) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми. Примери за хомеостаза: регулация на температурата, баланс между киселинност и алкалност (pH) и други.
Терминът е въведен през 1932 г. от Уолтър Кенън [1][2].