Христо Вълчев

Христо Димитров Вълчев е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на 10^-и артилерийски полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 6^-а артилерийска бригада.

Христо Вълчев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	Артилерия
Военно формирование	4-ти арт. полк 2-ри арт. полк
Командвания	10-и арт. полк (БВ) Соф. креп. арт. полк 6-а арт. бр. (ПСВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 октомври 1867 г. (стар стил) Етрополе, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Биография

Христо Вълчев е роден на 8 октомври 1867 г.^[1] в Етрополе, Османска империя. На 12 ноември 1885 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската (1885) като доброволец в Ученическия легион, а през 1866 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище.^[2]. На 24 април 1887 г. завършва училището в 8^-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4^-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан. Служи в Софийския артилерийски склад.

През 1894 година, като капитан от 4^-ти артилерийски полк е командирован в Генералщабната академия в Брюксел, Белгия, но през 1896 е откомандирован поради заболяване.^[3] През 1900 г. командва рота от 4^-ти артилерийски полк, през 1903 г. е произведен в чин майор и на 31 декември 1906 в чин подполковник. През 1909 г. подполковник Вълчев е назначен за началник отдел във 2^–ри артилерийски полк, служи и като интендант на полка, а през 1911 за председател на домакинската комисия при 4^–и артилерийски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Вълчев командва 10^-и артилерийски полк, като на 18 май 1913 е произведен в чин полковник. През януари 1915 година е назначен за командир на Софийския крепостен артилерийски полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Вълчев командва 6^-а артилерийска бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия, след което служи в Главната реквизиционна комисия. Достига до чин генерал-майор.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1903)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор

Награди

• Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

1. Според някои източници е роден на 19 април 1866 (Марков, И., „Осми випуск на Софийското военно училище“, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд, приложение №4, стр. 3), а според трети на 8 октомври 1868 (Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 71)
2. Марков, И., „Осми випуск на Софийското военно училище“, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд, приложение №4, стр. 3
3. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 71

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 156.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.