Цианид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Цианидите са соли на циановодородната (синилна) киселина HCN, например NaCN (натриев цианид), KCN (калиев цианид, цианкалий). CN-група съдържат и други химични съединения, например нитрили, уретани и др.
Quick Facts Имена, По IUPAC ...
Цианид | |
Модел топки и пръчки на цианидния йон | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | Цианид |
Свойства | |
Формула | CN− |
Моларна маса | 26.007 |
Опасности | |
ЕС класификация | T+ |
Основни опасности | отровен |
Сродни съединения | |
Сродни аниони | цианат, изоцианат, изоцианид, тиоцианат, изотиоцианат, фулминат, азид, нитрид |
Други | циановодород |
Идентификатори | |
MeSH | D003486 |
ChEBI | 36572 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Цианид в Общомедия |
Close
Повечето видове цианиди са силно отровни.[1] Ефектът им върху живи организми е блокиране на клетъчното дишане (който ефект обаче е обратим в кратки срокове). Цианидите са редуктори, ползват се в бижутерията, при горещо поцинковане на металите. В България все още се използват на някои места, въпреки че се води дискусия за премахването му.
Като първо органично съединение на Земята учените посочват именно цианида, от който след това са се развили останалите химични съставки на живите организми.