Шльокавица
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница, за други примери за наименования виж по-долу) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, мобилен телефон или друго електронно устройство. Аналогично явление съществува в трите източнославянски страни, чиито официални езици използват кирилица – Русия, Украйна и Беларус. В Русия явлението се нарича транслит. Аналогично явление е т.нар. лийт (на английски: leet (l33t)) в англоговорещите страни, като заедно с шльокавицата споделят общи характеристики като използване на цифри, съкращения и неграматичен език, но причините за възникването и употребата му в английски са коренно различни (напр. в лийт неправилните морфологични и граматични изрази имат хумористичен произход, докато при шльокавицата са свързани с определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика). Ползването на латински букви и цифри се наблюдава и в гръцки език – грийклиш.
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шльокавица.
Шльокавицата няма точно установени правила на транслитерация или транскрибиране, има за цел бързината на изписването и се използва съобразно материалните, софтуерните и интелектуални възможности на пишещия. В българския език съществува стандартизация за транслитерирането на български букви с латински при пренасянето на български лични имена, имена на географски обекти и т.н. на английски и други езици при превод, но ползващите шльокавица рядко ползват тази стандартизация, и специфично шльокавицата се характеризира с употребата на цифри в допълнение на латинската азбука, както и неграматичност. Съществува и трета писмена норма на българския книжовен език, която използва латиницата като официално писмо, това е банатската българска книжовна норма, но в нея писменият език е стандартизиран, което също го отличава от шльокавицата.[1]