Ягелони
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ягелоните (на полски: Jagiellonowie; на литовски: Jogailaičiai) са династия полски крале (1386 – 1572) и велики литовски князе (1377 – 1572). Това е една от най-важните династии в ренесансова Европа, управляващa земи в източните части на латинския християнски свят, които днес представляват над дузина съвременни държави.[1]
Ягелони | |
Информация | |
---|---|
Страна | Кралство Полша Велико литовско княжество Кралство Унгария Бохемско кралство |
Парентална династия | Гедиминовиче |
Титли | Крал на Полша Крал на Унгария Крал на Бохемия Крал на Далмация Крал на Сърбия Крал на България Крал на Славония |
Основател | Владислав II Ягело |
Основана | 1386 г. |
Разпадане | 1596 г. |
Националност | поляци, унгарци, литовци, чехи, словаци, русини, власи |
Ягелони в Общомедия |
Ягелонската династия е основана от Владислав II, велик литовски княз, който през 1386 приема християнството и името Владислав, жени се за полската принцеса Ядвига и е коронован за крал на Полша с името Владислав II Ягело. Впоследствие чрез династични бракове династията управлява няколко централноевропейски страни между XIV и XVI век. Полският „Златен век“, периодът на управление на последните двама ягелонски крале Зигмунт I и Зигмунт II, или по-общо целия XVI век е най-често свързван с възхода на културата на полския ренесанс. За културното процъфтяване свидетелства просперитетът на елита в центрове като Краков и Гданск.