Временско скусување на подвижни честички
From Wikipedia, the free encyclopedia
Временско скусување на подвижни честички — предвидување на специјалната торија на релативноста со кое може да се измери експериментално животниот век на честичките. Според специјалната теорија на релативноста, чекорот на часовникот C, којшто се движи измеѓу два сихронизирани, лабораториски часовници A и B, е забавен од страна на чекорите на двата лабораториски часовници. Овој ефект е наречен временска дилатација. Бидејќи секој периодичен процес може да се смета за часовник, па така животот на нестабилните честички како мионите мораат да е засегнат, со што подвижните честички би требало да имаат подолг живот, за разлика од неподвижните. Најразлични експерименти всушност покажале дека оваа појава се случува во атмосферата или во забрзувачите на честички. Другите експерименти, поврзани со временската дилатација припаѓаат на Ајвс–Стилвеловиот опит мерејќи го релативистичкиот Доплеров ефект. Погледајте Тестови за специјалната теорија на релативноста.