Арабски халифат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт[1]. Различните периоди от историята на халифата се разглеждат според името на съответната управляваща династия.
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Арабски халифат | |
— Империя — | |
632 – 1517 Праведен халифат (632 – 661) Омаядски халифат (661 – 750) Абасидски халифат (750 – 945, 1124 – 1258) | |
Континент | Азия, Африка, Европа |
---|---|
Столица | 630 – 656 Медина 656 – 661 Мека 661 – 750 Дамаск 754 – 762 Куфа 762 – 836 Багдад 836 – 892 Самара 892 – 1258 Багдад 1259 – 1517 Кайро |
Официален език | арабски |
Форма на управление | Теокрация |
Династия | Омаяди, Абасиди |
История | Средновековие |
Първоначално ядро на халифата става създадената от Мохамед в началото на VII век в Хиджаз (Западна Арабия) мюсюлманска община, наречена умма (нация, народ). В резултат от арабските завоевания е създадена огромна държава, включвала Арабския полуостров, Ирак, Иран, по-голямата част от Задкавказието, Централна Азия, Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка, по-голямата част от Пиренейския полуостров, Синд.
Епохата на съществуване на Арабския халифат, заедно с няколкото последващи столетия е съпроводена с разцвет на ислямската наука и култура, известен в западната историография като Златен век на исляма.