Класическа механика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Класическата механика е дял на физиката, обхващащ механиката на макроскопични обекти, движещи се с относително ниски скорости – от проектили до части на машини и астрономически обекти. Закономерностите на класическата механика са приложими в определени граници – при много малки обекти те трябва да се заменят с тези на квантовата механика, а при скорости, близки до скоростта на светлината – с тези на релативистичната механика. За обекти в границите на приложимост на класическата механика е възможно, при известно настоящо състояние, да се предвиди движението им в бъдещето и в миналото.
Серия статии на тема Класическа механика |
Импулс · Сила · Енергия · Работа · Мощност · Скорост · Ускорение · Инерционен момент · Момент на сила · Момент на импулса
Основни понятия
Формулировки
Раздели
Закони за запазване
|
Изследването на движението на различни тела започва още от Древността, а формирането на класическата механика като цялостна теория е сред първите резултати на Научната революция през XVII век. Нейната първа формулировка е Нютоновата механика, обхващаща физическите концепции от фундаменталните трудове на Исак Нютон и математическите методи, разработени от учени като Готфрид Лайбниц, Жозеф-Луи Лагранж и Леонард Ойлер, и използвани за описването на движението на тела под действието на сили. През XVIII и XIX век се развиват по-абстрактни методи, базирани на аналитичната механика, които водят до нови формулировки на класическата механика, известни като Лагранжова механика и Хамилтонова механика. С известни изменения те продължават да се използват във всички области на съвременната физика.
Теорията на класическата механика дава точни резултати, докато сферата на проучване се ограничава с големи, но не прекалено масивни обекти, и свързаните скорости не се доближават до скоростта на светлината. Когато размерите на изследваните обекти станат достатъчно малки – около диаметъра на един атом – става необходимо да се въведе друга основна подобласт на механика – квантовата механика. При явления със скорости, приближаващи се до скоростта на светлината, класическата механика отстъпва място на специалната теория на относителността, а когато изследваните обекти са изключително масивни, приложима става общата теория на относителността.