Сила
From Wikipedia, the free encyclopedia
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери)[1][2][3][4][5] или промяна на посоката и/или големината на скоростта, с други думи получаване на някакво ускорение. Силата е векторна величина, което показва, че се характеризира както с големина, така и с посока.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сила.
Серия статии на тема Класическа механика |
Импулс · Сила · Енергия · Работа · Мощност · Скорост · Ускорение · Инерционен момент · Момент на сила · Момент на импулса
Основни понятия
Формулировки
Раздели
Закони за запазване
|
Понятието за сила е известно още от дълбока древност, но философите на античността, като Аристотел и Архимед, правят фундаментални грешки при обяснението ѝ, което отчасти се дължи на комплексността на силата на триене и оттам на неадекватната представа за същността на движението в природата и неговите закони.[6] Най-основната грешка е твърдението, че за поддържане на движението е необходимо съществуването на сила, дори при постоянна скорост. Всички тези грешки са поправени от Исак Нютон, който създава трите закона за движение, които остават непроменени в продължение на 300 години. Едва през XX век, когато Алберт Айнщайн създава теорията на относителността, той обобщава законите на Нютон за скорости близки до тази на светлината и обяснява силите свързани с гравитацията и инерцията.
С развитието на модерната физика и по-точно на квантовата механика и на технологиите, учените могат да ускоряват частици до скорост, близка до тази на светлината. Те създават стандартния модел, за да опишат силите, които съществуват между частици, по-малки от атома.