Реформи на Ататюрк
Радикални реформи, които създадоха турската национална държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Реформи на Ататюрк (на турски: Atatürk Devrimleri) са поредица от кардинални политически, законодателни, културни, социални и икономически реформи в Турция от началото на 20 век, които имат за цел да превърнат новосъздадената Република Турция в светска, съвременна национална държава. Осъществени са под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк и според идеологията на кемализма. Водеща е идеята, че за да се модернизира, турското общество трябва да се европеизира по западен образец в политическо и културно отношение.[1] Политическите реформи включват фундаментални промени в институциите, които слагат край на много традиции и следват конкретна програма, за да разрушат създаваната с векове сложна съществуваща система.[2]
Реформите започват с модернизиране на конституцията от 1921 г. и замяната ѝ с нова през 1924 г., основана на европейските идеи и норми, както и с адаптирането на европейско законодателство към нуждите на турската република. Следваща стъпка е повсеместна секуларизация и модернизация в администрацията, с особено внимание върху образованието. На турски реформите се наричат Atatürk Devrimleri, буквално Революции на Ататюрк. Те са толкова радикални, че често са посрещани с неразбиране и съпротива от обществото и се реализират основно благодарение на еднопартийната власт на кемалистите и силния военен контрол в страната.
В исторически план реформите на Ататюрк продължават реформаторския период Танзимат (реорганизация) на Османската империя, протекъл между 1839 и 1876 г. и завършил с приемането на първата конституция на Турция през 1876 г.[3] Към края на 20 век с началото на кандидатстването на Турция за член на Европейския съюз на 14 април 1987 г. е предприета друга серия от социални, икономически и административни реформи.