Народен съд
Лява революционна съдебна институция на терора в България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.[1] Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.[2]
- Тази статия е за извънредния съд в България. За първоинстанционните съдилища в периода 1952 — 1973 г. вижте Районен съд. За други значения на Народен съд вижте Народен съд (пояснение).
Народен съд | |
Присъда на Първи състав на Народния съд в София на регентите, царските съветници и министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Източник: ДА „Архиви“ | |
Информация | |
---|---|
Основан | 20 декември 1944 |
Закрит | 2 април 1945 |
Тип | извънреден съд |
Юрисдикция | България |
Официално така нареченият Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.[3]
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,[2] съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.[2][4] Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. Действащата в България Търновска конституция не позволява извънредни съдилища, каквото е така нареченият Народен съд.[5]
На 19 април 1945 г. Георги Димитров в радиотелеграма до Трайчо Костов пише: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените (...) Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения слуай каквато и да било роля“.[6]