Иван Кепов

Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[1][2]

Иван Кепов
български журналист, политик и учен
Роден	30 март 1870 г. Бобошево, Османска империя
Починал	8 януари 1938 г. (67 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография, история
Политика
Партия	Върховен македоно-одрински комитет Радикалдемократическа партия
Литература
Жанрове	разказ
Иван Кепов в Общомедия

Учители в дупнишкото училище. Прави: Димо Хаджидимов, Сотир Величков, Александър Младжов. Седнали: Георги Панчаревски, Иван Кепов, Славе Сърбов

Биография

Роден е на 18 (30) март 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско.^[3] Завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 – 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.

Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. В 1898 година става член на дупнишкото Македонско дружество „Единство“.^[2] На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.^[4] Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация^[5] и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.^[6] Секретар е на Комитета за подпомагане на жертвите на Винишката афера в 1897 година.^[7]

Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Тодор Влайков през 1903 година. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“ (1900 - 1903), редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 - 1907), „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Критикува корупцията в управлението и различни закони - за полицията, за особата, за печата. За статиите му в „Изгрев“ „Ново беззаконие“ (брой № 19, 20 юни 1900), „Управлението на д-р Вачов“ (брой № 23, 1900), „Къде вървите“ (бой № 7, 1902) е съден за оскърбление на особата на княз Фердинанд, но е оправдан.^[2]

Участва в Първата световна война и я отразява в редица очерци и статии.^[2]

Кепов е и синдикален деец. Член е на Българския учителски съюз, на Управителния съвет на Съюза на гимназиалните учители, на Висшия учебен съвет и на Висшата дисциплинарна комисия при Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.^[2]

До смъртта си през 1938 година се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.

Умира на 8 януари 1938 година в София.^[8][9]

Библиография

• Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с;
• Старите славяни. 1921, 61 с;
• Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с;
• Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с;
• Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927, 196 с;
• Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с;
• Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с;
• Гаврил Кръстевич – в. – „Библиотека „Български писатели“. под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София: Факел, 1929 г.
• Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с;
• Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в. – Училищен преглед, 1931, № 9—10, 68 – 80;
• България под турско владичество. 1931, 188 с;
• Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с;
• Нещо за езика на Паисиевата история. в сп. „Родна реч“, кн.2, 1931/32 г.
• Езикова разправка – в сп. „Родна реч“, кн.4-5, 1932/33 г.
• История на Княжество България. 1933, 208 с;
• Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934,48 с;
• Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар;
• Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288;
• Права на средновековните наши манастири. – Училищен преглед, 1937, № 2, 89 – 103;
• Българската общественост през X в. 1938, 87 с;
• Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.) – СбБАН, 36, 1942, № 19, 1-112.