Коста Мазнейков

Костадин (Коста, Коце) Димитров^[1] Мазнейков, наричан Даскала (Даскалчето, Даскало),^[2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][3]

Коста Мазнейков
български революционер
27 януари 1903 г., фото Димитър Попов, Ямбол
Роден	1882 г. Струмица, Османска империя
Починал	24 май 1903 г. (21 г.) Инево, Османска империя
Коста Мазнейков в Общомедия

Биография

Никола Жеков, Крум Чапрашиков, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Никола Дечев, Велко Миков и Коста Мазнейков, март 1903 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Съвещание в Осоговския балкан. Седнали: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев, Никола Сарафов

Роден е в 1872 година^[1] или в 1882 година^[4][2][3] в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейството на Димитър и Катерина Мазнейкови. По-големият му брат Васил също е деец на ВМОРО.^[1] Другар от детинство е с дееца на ВМОРО Иван Ингилизов.^[5] Завършва с първия випуск българска филология в Висшето училище в София.^[6]

Завръща се в родния си край и учителства в селата Робово, Добрейци,^[6] Просениково.^[1] Когато е учител в струмишките села, турски бей изнасилва местна българка. Мазнейков не се сдържава и убива бея. След тези събития става нелегален.^[6] В периода 1899 – 1901 година престоява в Свободна България, където изпълнява терористични акции по нареждане от Борис Сарафов.^[7] Завръща се в Македония в 1900 година,^[1] първо като секретар в четата на Иван Савов, после от 1901 до смъртта си в 1903 година е радовишки районен войвода на ВМОРО.^[8][1] Сътрудничи на Гоце Делчев, организира тайни канали за пренасяне на оръжие и заздравява комитетите в някои села. В четата му има и няколко жени учителки от Радовиш - Зуйца Кукутанова (1867 – 1937), Елена Пиперковска Христова,^[1] а за Екатерина Зоица Иванова пишат европейските вестници.^[9]

На 24 март 1903 година няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков, Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. На 1 април четата на Мазнейков води сражение край Лески, на 2 април край Шипковица и на 3 април над Владимирово.

Участва в голямото сражение на връх Готен през април 1903 година.^[9]

Коста Мазнейков загива с цялата си чета от около 15 души в сражение с турски аскер край Инево на 24 (11) май 1903 година.^[10][4][9]

Неговият племенник Томе Мазнейков е осъден през 1947 година за създаване на тайна група на ВМРО в Югославия.^[11]

Родословие

Георги Мазнейков

Димитър Мазнейков

Панде Мазнейков (1871 – след 1943)

Васил Мазнейков

Коста Мазнейков (1882 – 1903)

Христо Мазнейков

Димитър Мазнейков (1926 – 2011)

Христо Мазнейков (р. 1956)