Плосък уплътнител
From Wikipedia, the free encyclopedia
Плоският уплътнител (плоско уплътнение) или още гарнитура на английски: gasket или на немски: Flachdichtung e механично статично уплътнение. Използва се за уплътняване между 2 или повече плоско повърхности, които се опират и свързват една с друга и трябва да се осигури херметичното им свързване. Така например при някои видове тръбни съединения, те осигуряват съединяването на тръбите чрез фланци, които се опират челно. Плоските уплътнители позволяват свързването на метални части, които не са перфектно долепени и перфектно равнинни и при притискането на частите плоските уплътнители могат да компенсират неравностите. Плоските уплътнители обикновено се изработват чрез изрязване от плоски материали, които се избират в зависимост от изискванията на съединението.[1]