Старобългарска азбука
From Wikipedia, the free encyclopedia
Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица. И двете имат ранни употреби и запазени паметници, които датират още от десети век. Създадени са в края на IX век за християнизацията на населението на българската държава, за нуждите на Българската православна църква, просветното дело и образованието на народен език в Първата българска държава.[1] Съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър е посветено на глаголицата.