Христо Арнаудов

Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза^[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Арнаудов
български революционер
Снимка от 1907 г. Фото Александър Владиков. Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден	20 март 1876 г. Мустафа паша, Османска империя
Починал	3 юли 1908 г. (32 г.) Сачанли, Османска империя
Подпис
Христо Арнаудов в Общомедия

Биография

Христо Арнаудов

Арнаудов е роден на 20 март 1876 година в Мутафа паша, в Османската империя, днес в България. Организира революционния пункт в Хвойна в 1898 – 1899 година като представител на ВМОК. Наема кафенето на селското читалище, което се помещава на долния етаж в къщата на Спас Груев и образува революционен комитет, в който влизат учителят Иван Талев, чиновникът К. Златанов, фурнаджията Иван Македонеца, учителката в Павелско Райна Величкова от Варна, заместена по-късно от Пенка Медникарова и други.^[2]

След пристигането на Вълчо Сарафов в Чепеларе, в периода от есента на 1899 до май 1900 година Арнаудов, отново под прикритието на кафеджия, работи в пункта на Чепеларе, където е помощник на ръководителя Сарафов, а при нужда изпълнява и четнически функции.^[3] Христо Караманджуков го определя като „доста пъргав и находчив“.^[4]

През май 1900 година Арнаудов убива чепеларския кафеджия и турски шпионин Бекир ефенди, напуска Чепеларе и се мести в Хебибчево.^[5]

В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

Списък на четниците на Христо Арнаудов, август 1903 г.
№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Христо Арнаудов	Мустафа паша		27	от 99 насам в Одринско
2.	Коста С. Тенишев	Лозенград		27	от 901 с Маджарова
3.	Бота Митов	Крушево		32	нов, служил е
4.	Начо Начков	Сливен	България	25	нов, служил е
5.	Яни Войнов	Мустафа паша		26	нов
6.	Нестор Иванов	Одрин		32	нов
7.	Костадин Дезимиров	Пловдив		28	нов, служил е
8.	Димитър Коибаширов	Лозенград		23	нов
9.	Мите Аргиров	Пловдив		24	нов, служил е войник
10.	Васил Попов	Велика	Малкотърновско	21	ходил 4 месеца с Кондолова в Одринско
11.	Матю Ристов	Габрово		22	бил е 1 неделя с Никола Дечева, служил е
12.	Карчо Думчев	Кукуш		24	бил е дълго време с Делчева и прочее
13.	Ефтим Апостолов	Струга		37	нов[6]

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Свиленградско и през август 1903 година извършва нападението срещу село Костюкьой. Войвода е в Гюмюрджинско и Дедеагачко от 1904 година.^[7]

Загива на 3 юли 1908 година в местността Тирнево между селата Бадурен и Сачанли, Гюмюрджинско.^[8] Там четникът Кючука убива на място войводата, като това е одобрено мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада.