From Wikipedia, the free encyclopedia
Четвърта пехотна преславска дивизия е българска военна част.
Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ #176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия в състав: 7-и, 8-и, 20-и пехотен и 16-и резервни полкове. Към 15 септември 1915 г. в състава ѝ влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та пехотни бригади, 4-та инженерна бригада и тилови части. Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия и 8817 коня.[1]
По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[2]
Щаб на дивизията
Части
В Лозенградската операция тя е сред основните подразделения, осъществили настъплението в централния участък при Гечкенли-Селиолу и Ескиполос-Петра. Участва и в Люлебургазко-Бунархисарската операция, отново в централния участък на фронта при Караагач.
В края на 1912 година Трета бригада на дивизията е включена в състава на Втора армия край Одрин. През януари – март 1913 година Четвърта преславска дивизия води тежки боеве при Чаталджа[3].
През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 3-та армия и има следното командване и състав:[4]
Щаб на дивизията
Първа бригада
Трета бригада
Дивизията изнася основната тежест в превземането на Тутраканската крепост.
На 10 ноември 1950 година дивизията е преименувана на 18-а стрелкова балканска дивизия. Наследник на дивизията е 18-а механизирана бригада[5].
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Петър Редкин | |
? | Подполковник | Пенчо Шиваров | 1885 – 1 октомври 1886 |
? | Майор | Никифор Никифоров[6] | от 12 февруари 1891 |
? | Полковник | Никифор Никифоров | 1895 |
? | Полковник | Върбан Винаров | 1897 |
? | Полковник | Никола Иванов | 1899 – 1903 |
? | Генерал-майор | Вълко Велчев | към 1904 |
? | Генерал-майор | Стилиян Ковачев | 1905 – 1909 |
? | Полковник | Климент Бояджиев | 1910 – 1913 |
? | Генерал-майор | Атанас Тодоров | 1913 – 1914 |
? | Полковник | Пантелей Киселов | 1914 – 1918 |
? | Полковник | Тодор Златев | 1918 – 1920? |
? | Полковник | Руско Димитров | до 1927 |
? | Полковник | Стефан Кацаров | от 1927 |
? | Полковник | Стефан Кокилев | от 1929 |
? | Генерал-майор | Киро Жечев | от януари 1931 |
? | Генерал-майор | Тодор Георгиев | 1932 – 1933 |
? | Полковник | Петър Петров | 1933 – 19 май 1934 |
? | Полковник | Владимир Заимов | 1934 |
? | Полковник | Георги Марков | 1934 – 1934 |
Полковник | Георги Михайлов | 1935 – 1935 | |
Полковник | Никола Марков | 1935 – 1938 | |
Полковник | Димитър Айранов | 1938 – 1941 | |
Полковник | Георги Ковачев | 25 ноември 1941 – 6 юли 1944 | |
Полковник | Страшимир Велчев | 6 юли 1944 – 14 септември 1944 | |
Полковник | Спас Спасов | 14 септември 1944 – 1945? | |
Полковник | Иван Дяковски | 1945 | |
Генерал-майор | Цоню Ганев | 1945 – 1947 | |
Полковник | Добри Джуров | декември 1947 – март 1948 г. |
Други командири: Марин Цонков
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.