Алеко Василев

Александър Василев Попдимитров, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански,^[1][2] е български революционер от влашки произход,^[3][4] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Алеко Василев
български революционер
Роден	1891 г. Долна Джумая, Османска империя
Починал	12 септември 1924 г. (33 г.) Горна Джумая, Царство България
Учил в	Сярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Биография

Василев е роден в 1890^[5][6][7] или в 1891 година^[8] в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Сярското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Сярско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.^[9]

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Групови началници в окръжната чета на Алеко паша са Тома Радовски, Митьо Илиев и Стефан Кръстев – Пиперката, а Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.^[10]

Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Георги Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония.^[11] Сред спасените е Георги Топалов.^[12]

Алеко паша влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития,^[13] убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.^{[14][8][15][16][17]}

• 
  Четата на Алеко Василев
• 
  Четата на Алеко Василев
• 
  Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“
• 
  Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев
• 
  Стефан Сърцето, Георги Атанасов, Тодор Александров, Алеко Василев, Динчо Вретенаров и Щерьо Влахов