Седма пехотна рилска дивизия

From Wikipedia, the free encyclopedia

Седма пехотна рилска дивизия
Remove ads

Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Бързи факти Информация, Активна ...
Remove ads

Формиране

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.

Мирновременен състав

Дивизията и македоно-одринското освободително движение

Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13-и рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.[1]

Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.

Remove ads

Балканска война (1912 – 1913)

Thumb
Паметна плоча в кюстендилското село Бараково за освобождаването му на 5 октомври 1912 г. от VII Рилска дивизия
Thumb
Дружина на 7 рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:[2][3]

Thumb
Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров
  • 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
  • 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
  • 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
  • 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
  • 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
  • 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
  • 25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
  • 27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.[5]

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

Remove ads

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[6]

Командване и състав

Щаб на дивизията

  • Началник на дивизията – полковник Вълко Василев
  • Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Борис Сирманов
  • Дивизионен инженер и командир на 7-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Антон Пентиев
  • Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Моше Алкалай Сасон
  • Дивизионен интендант – подполковник Тодор Паралингов
  • Командир на 7-и дивизионен ескадрон – поручик Георги Бояджиев

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

  • Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Бурмов
  • Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Георги Хесапчиев

Седма артилерийска бригада

Части, придадени към дивизията

  • Командир на 2-ри гаубичен полк – подполковник Иван Донков
  • Командир на 7-и опълченски полк – полковник Васил Михаилов
  • Командир на 3-та гранична дружина – капитан Дончо Терекчиев
  • Командир на 4-та гранична дружина – майор Александър Николов
  • Командир на 5-а гранична дружина – капитан Асен Райчев

На 15 април 1917 към дивизията се формира 84-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1-ва бригада.[7]

Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.[8]

Remove ads

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
  • Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
  • Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1950)
  • Седма стрелкова рилска дивизия (май – 22 септември 1950)
  • Десета стрелкова Струмска дивизия (22 септември 1950 – май 1956)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Повече информация №, звание ...

Други началници: Борис Сирманов

Remove ads

Бележки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads