Бенгалска котка

Бенгалската котка (Prionailurus bengalensis), наричана още далекоизточна (леопардова) котка, е дребен хищник от семейство Коткови (Felidae).

Вижте пояснителната страница за други значения на Бенгалска котка.

---

Бенгалска котка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Pan-Carnivora клон: Carnivoramorpha клон: Carnivoraformes разред: Хищници (Carnivora) семейство: Коткови (Felidae) род: Далекоизточни котки (Prionailurus) вид: Бенгалска котка (P. bengalensis)

Научно наименование

Prionailurus bengalensis (Kerr, 1792)

Разпространение

Бенгалска котка в Общомедия

[ редактиране ]

Физическа характеристика

Далекоизточните котки са с големината на едра домашна котка, като в Индонезия средната дължина на тези котки е около 45 см без опашката (20 см), а Амурските котки са значително по-едри (60/40 см). Теглото им съответно е от 4 до 7 кг. Оцветяването на козината също варира при отделните подвидове: от жълтеникаво до червеникаво или сиво, като долната част на главата, гърдите и корема са белезникави. Изпъстрени са с разнообразни по форма и подредба черни петна и ивици, като най-характерни са черните и бели шарки по лицето. Ушите са черни с бели петна.

Разпространение

Далекоизточните котки се срещат из цяла Югоизточна Азия (от Сибир на север и Кашмир на запад, до Тайван, Филипините, Борнео и Ява). Обитават гористи местности и храсталаци в близост до вода, без да се притесняват особено от човешко присъствие.

Подвидове

• Prionailurus bengalensis alleni
• Prionailurus bengalensis bengalensis – Бенгалска котка (Индия, Бангладеш, Индокитай)
• Prionailurus bengalensis borneoensis, о-в Борнео
• Prionailurus bengalensis chinensis, Китай, Тайван, Филипините
• Prionailurus bengalensis euptilurus – Амурска котка, Далекоизточна горска котка.
• Prionailurus bengalensis iriomotensis – Ириомотенска котка
• Prionailurus bengalensis heaneyi
• Prionailurus bengalensis horsfieldi, Хималаите
• Prionailurus bengalensis javanensis, о-вите Ява и Бали
• Prionailurus bengalensis rabori
• Prionailurus bengalensis sumatranus, о-в Суматра
• Prionailurus bengalensis trevelyani, Северен Кашмир

Начин на живот и хранене

Бенгалската котка е активна предимно нощем, отличен катерач е и дори плува, макар и рядко. Плячката и е най-разнообразна, в зависимост от местообитанието (зайци, гризачи, други дребни бозайници, птици, дори прилепи).

Размножаване

Размножителният период е през март. Бременността продължава 65 – 70 дни, след което женската ражда 4 – 5 котета.

Допълнителни сведения

Тези котки се поддават на опитомяване и някои специалисти са на мнение, че са взели участие във формирането на сиамската и някои други ориенталски породи домашни котки.