Борешница

Борѐшница (на гръцки: Παλαίστρα, Палестра, до 1926 година Μπορέσνιτσα, Боресница^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Борешница Παλαίστρα
— село —
Старото българско училище в Борешница
Борешница 40.803333, 21.516667 Борешница Борешница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	620 m
Население	231 души (2021 г.)
Борешница в Общомедия

География

Селото е разположено в Леринското поле, на 10 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Голема река (Росенска)^[2], приток на река Сакулева.

История

В Османската империя

В XIX век Борешница е българско село в Леринска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борешница (Boréchnitza) е посочено като село в Леринска каза със 150 домакинства с 375 жители българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Борешница има 348 жители българи.^[4] В българското училище в Борешница в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Борешница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.^[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 жители, всичките българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[7]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Борешница в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 28 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 9 души.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Борешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по силата на Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Борешница има 40 къщи славяни християни.^[10] В 1926 година е прекръстено на Палестра.^[11] Селото не пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След войната се засилва емиграцията отвъд океана особено в Австралия.

В Борешница има две църкви – „Свети Пророк Илия“, на чийто храмов празник е и селският събор, и „Йоан Богослов“.^[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Борешница на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Росенска река[2]	Ρεσαύσκα	Мегало Рема	Μεγάλο Ρέμα[13]	реката, минаваща през Борешница, ляв приток на Сакулева[2]

Преброявания

• 1913 – 375 души
• 1920 – 372 души
• 1928 – 447 души
• 1940 – 592 души
• 1951 – 638 души
• 1961 – 600 души
• 1971 – 421 души
• 2001 - 336 души
• 2011 - 289 души

Личности

Атанас Попов

Родени в Борешница

• Атанас Попов (1871 – 1925), български революционер
• Георги Баничотов - Перикли (? – 25 юни 1947), гръцки комунист, екзекутиран в Лерин^[14]
• Йоанис Воскопулос (р. 1957), гръцки политик, кмет на Лерин
• Христо Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина^[15]

Други

• Павлос Филипов Воскопулос (р.1964), гръцки политик, деец на партия Виножито, по произход от Борешница

Външни препратки

• Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 - 144.
• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.