Брегалнишко-Струмишка операция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Брегалнишко-Струмишката операция е настъпателна операция на Четвърта българска армия по време на първата фаза от участието на България във Втората световна война с цел осигуряване на левия фланг на Първа българска армия и да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от състава на група армии „Е“[2].
Проведена от 15 октомври до 14 ноември 1944 г.
Четвърта българска армия (22 500 души, 85 оръдия и 180 минохвъргачки) с командващ Боян Урумов трябва да настъпи в направлението Горна Джумая – Велес, което е спомагателно за българската армия. Срещу нея се отбраняват части от 22-ра германска пехотна дивизия. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на българската армия. Първоначално Четвърта армия (от 30 октомври вече командвана от генерал-майор Асен Сираков) има в състава си само Пета пехотна дунавска дивизия, но в хода на бойните действия са ѝ придадени Седма пехотна рилска дивизия и Втора конна бригада. Предвижда се съдействие и от югославския Брегалнишко-Струмишки корпус.
Настъплението на армията започва на 15 октомври. Като сломяват последователно противниковата съпротива, войските освобождават Кочани, а по-късно овладяват района на Щип. Това им позволява да преминат в преследване на оттеглящия се към долината на река Вардар противник. На 10 ноември е овладян Велес. С това завършва Брегалнишко-Струмишката операция.
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads