Бургас (област)

административна област в България From Wikipedia, the free encyclopedia

Бургас (област)
Remove ads

Област Бургас (също и Бургаска област) е най-голямата по площ от 28-те области на България. Намира се в Югоизточна България. На изток граничи с Черно море, на запад с областите Сливен и Ямбол, на север – с областите Варна и Шумен, а на юг – с Турция. Област Бургас заема площ 7748,1 km2 и има население 378 596 души по официални данни към 2022 г.[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.
Бързи факти Страна, Район за планиране ...

Административен център на областта е град Бургас. МПС-кодът ѝ е А. Пощенските кодове на населените места в област Бургас са от 8000 (за град Бургас) до 8599.

В Бургаския регион се развива морски, културен и екологичен туризъм.

Thumb
Сградата на областната администрация в Бургас
Remove ads

Общини

Област Бургас официално има 13 общини към февруари 2023 г.: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.

Референдум за Обзор

В края на февруари 2021 г. е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. Избирателната активност е 76 %. От всички участвали за отделянето гласуват 1193 души или 73 %. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Против отделянето са 404 души или 27 %, повечето от селата Баня, Козница, Паницово и Емона, където те са мнозинство.[3] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.[4][5] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община на основание референдума от февруари.[6] Два дни след това кметът на Обзор Христо Янев (ГЕРБ) отива в София лично да благодари на премиера Бойко Борисов за бързото взимане на решението за отделянето на Обзор.[7] Същия ден обаче в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.[8] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община.[9] В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова и във връзка с преброяването на населението през септември – октомври 2021 г., въпреки решението на Министерския съвет Обзор да стане център на нова община, до преброяването не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.[7] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума, е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение, след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай.[10]

Remove ads

Списък на населените места в област Бургас

Градовете са с удебелен шрифт.

Обзор и шестте села нямат статут на отделна община и официално са в състава на община Несебър.

Община Айтос

Айтос, Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Караново, Лясково, Малка поляна, Мъглен, Пещерско, Пирне, Поляново, Раклиново, Съдиево, Тополица, Черна могила, Черноград, Чукарка

Община Бургас

Братово, Брястовец, Бургас, Българово, Димчево, Драганово, Извор, Изворище, Маринка, Миролюбово, Равнец, Твърдица

Община Камено

Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх

Община Карнобат

Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково

Община Малко Търново

Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Малко Търново, Младежко, Сливарово, Стоилово

Община Несебър

Гюльовца, Кошарица, Несебър, Оризаре, Равда, Свети Влас, Слънчев бряг, Тънково, Обзор, Приселци, Раковсково; Баня, Емона, Козница, Паницово

Община Поморие

Александрово, Ахелой, Бата, Белодол, Габерово, Горица, Гълъбец, Дъбник, Каблешково, Козичино, Косовец, Лъка, Медово, Поморие, Порой, Страцин

Община Приморско

Веселие, Китен, Ново Паничарево, Писменово, Приморско, Ясна поляна

Община Руен

Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Добромир, Дропла, Дъскотна, Дюля, Заимчево, Зайчар, Звезда, Каменяк, Каравельово, Листец, Люляково, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Преображенци, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Руен, Рупча, Ръжица, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Соколец, Средна махала, Струя, Топчийско, Трънак, Череша, Шиварово, Ябълчево, Ясеново Китка

Община Созопол

Атия, Вършило, Габър, Зидарово, Индже войвода, Крушевец, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, Созопол, Черноморец

Община Средец

Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчаново, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Дебелт, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово, Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Средец, Суходол, Тракийци, Факия

Община Сунгурларе

Бероново, Босилково, Ведрово, Везенково, Велислав, Вълчин, Горово, Грозден, Дъбовица, Есен, Завет, Камчия, Климаш, Костен, Лозарево, Лозица, Манолич, Подвис, Прилеп, Пчелин, Садово, Скала, Славянци, Сунгурларе, Съединение, Терзийско, Черница, Чубра

Община Царево

Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Лозенец, Резово, Синеморец, Фазаново, Царево

Remove ads

Население

Повече информация Област Община, Площ km2 ...

Численост на населението през годините по пол и местожителство, според данни на НСИ (към 31 декември):[12][13]

ГодиниОбщоМъжеЖениВ градоветеВ селата
1970407 717208 213199 504229 005178 712
1980432 721216 969215 752270 823161 898
1985448 757224 536224 221294 730154 027
1989448 689223 389225 300310 500138 189
1990449 200223 138226 062313 363135 837
1995439 002216 303222 699307 634131 368
2000425 366207 943217 423297 280128 086
2001422 458206 619215 839299 016123 442
2002421 049205 595215 454298 113122 936
2003419 925205 020214 905296 236123 689
2004418 925204 382214 543295 095123 830
2005418 750204 051214 699295 860122 890
2006417 810203 409214 401297 930119 880
2007420 095204 897215 198298 964121 131
2008420 840205 081215 759300 456120 384
2009422 319205 692216 627310 754111 565
2010421 252205 128216 124309 988111 264
2011414 947203 139211 808310 571104 376
2012414 154202 534211 620309 995104 159
2013414 485202 444212 041310 364104 121
2014414 184201 630212 554310 277103 907
2015413 884201 290212 594314 98798 897
2016412 684200 368212 316314 49798 187
2017411 579199 519212 060314 03697 543
2018410 331198 630211 701313 56696 765
2019409 265197 790211 475313 13296 133
2020409 750197 692212 058311 24798 503
2021408 704196 999211 705311 09997 605
2022378 596181 979196 617289 25489 342
2023384 446184 318200 128293 85790 589
2024388 919186 442202 477297 99590 924

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[12][14]

2000200120022003200420052006200720082009201020112012201320142015201620172018201920202021202220232024
Раждаемост 4316396938754033432644024781487849085180450842814170415842114115395139133724376634923399322133763037
Смъртност 5659550753975306548154885680566856205415555555205557537355405531546756885503568362007467634153755152
Естествен прираст -1343-1538-1522-1173-1155-1086-899-790-712-235-1047-1239-1387-1215-1329-1416-1516-1775-1779-1917-2708-4068-3120-1999-2115

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[12]

199819992000200120022003200420052006200720082009201020112012201320142015201620172018201920202021202220232024
Раждаемост8,99,910,19,19,29,69,910,511,411,611,712,310,710,310,110 10,29,99,69,59,19,28,58,38,58,87,9
Смъртност12,812,213,313 12,812,613,113,113,613,513,412,813,213,313,413 13,413,413,213,813,413,915,118,216,714,113,3
Естествен прираст-3,9-2,3-3,2-3,9-3,6-3 -3,1-2,6-2,2-1,9-1,7-0,6-2,5-3 -3,3-2,9-3,2-3,5-3,6-4,3-4,3-4,7-6,6-9,9-8,2-5,3-5,4

Раждаемост

Численост на живородените през годините, по общини (данни на НСИ):[12]

Повече информация Общо ...

Коефициент на раждаемост през годините според данни на НСИ, по общини (брой родени за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]

Повече информация Средно за областта, 11,7 ...

Смъртност

Численост на починалите през годините, по общини (данни на НСИ):[12]

Повече информация Общо ...

Коефициент на смъртност през годините според данни на НСИ, по общини (брой починали за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]

Повече информация Средно за областта, 13,4 ...

Естествен прираст

Естествен прираст на населението през годините, по общини (данни на НСИ):[12][14]

Повече информация Общо, -712 ...

Коефициент на естествен прираст през годините според данни на НСИ, по общини (в ‰):[12]

Повече информация Средно за областта, -1,7 ...

Механичен прираст на населението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

ЗаселениИзселениМеханичен прираст
2014857375451028

Прираст на населението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

Естествен прираст
на населението		Механичен прираст
на населението		Прираст на населението
2014-13291028-301

Етнически състав

Численост на етническите групи според преброяванията на населението през годините:

ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се самоопределятНеотговорили
2001[15]423 547338 62558 63619 439372819191200
2011[16]415 817298 12849 35418 4242632200645 273

Дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините (в %):

БългариТурциЦиганиДругиНе се самоопределятНеотговорили
2001[15]79,9413,844,580,880,450,28
2011[16]71,6911,864,430,630,4810,88

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини:[16]

Повече информация Общо, Българи ...

Дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини (в %):[16]

Повече информация Българи, Турци ...

Вероизповедание

Вероизповедание (2011):[17]

Самоопределили се: 310 215 души:

Етнически състав (1885)

Етнически състав на селищата в Бургаска околия през 1885 г.[18]

Повече информация Име, Сегашно име ...
Remove ads

Икономика

Топ 10 на компаниите по оборот през 2017 г.[19]
КомпанияОборот (млн.лв.)Печалба (млн.лв.)
1.Лукойл Нефтохим Бургас5 565317
2.Севан44115
3.Промет Стиил3847
4.СЕ Борднетце – България2000
5.Кроношпан България185–5
6.Нурсан Отомотив1376
7.Нафта-Трейдинг1190
8.БМФ Порт Бургас10842
9.Табако Трейд Бургас962
10.Куш Мода763

Туризъм

Условия за развитие

На територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи. Бургаска област е един район с изключително разнообразие на природни, антропогенни и културни туристически ресурси.

Георграфско положение

Географското положение на областта е изключително благоприятно. Тя включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП „Странджа“, Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и други. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие. Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно за развитие на морски ваканционен туризъм. В област Бургас се среща уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове.

Заливи

Изключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море – Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието – Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и други.

Езера

Град Бургас е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая (известно като Бургаското езеро) и Мандра. Те, заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони в България, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени двете лагуни, превърнати в традиционни солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за територията на България. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски места през 2002 г.

Климат

На територията на региона се съчетават няколко климатични влияния, като най-изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.

Транспорт, инфраструктура и материална база

Транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международното Летище Бургас, пристанища, ЖП гара, автогари и добре изграден шосеен достъп.

Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради тази причина изградената специализирана туристическа инфраструктура, обслужваща посетителите, е съсредоточена именно на тяхна територия.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.нар. „лека ваканционна база“, която включва къмпингите, е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти. 

Remove ads

Видове туризъм

Морски ваканционен туризъм

Курортни селища и градове

Обзор, Елените, Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, Китен, Лозенец, Аркутино, Ахтопол, Царево.

Къмпинги и местности

Къмпинги „Европа“, "Зора“, "Градина“, "Златна рибка“, "Смокиня“, „Юг“, „Оазис“, „Арапя“, „Нестинарка“, „Делфин“, „Корал“, „Каваците“; местности Отманли, Силистар и други;

Маршрутно-познавателен туризъм

Велосипедни маршрути

Маршрут № 1: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Антично и средновековно пристанище и крепост (кв. Сарафово) – Тракийска гробница Хероон (к-г Европа). Обща продължителност: 5,5 ч.;

Маршрут № 2: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Точката за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – Тракийско светилище (кв. Банево) – Античен и средновековен град „Акве Калиде – Термополис“ (кв. Ветрен, Бургаски минерални бани) – Укритие за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – гр. Бургас. Обща продължителност: 8 ч.;

Маршрут № 3:– гр. Бургас – езеро Вая – връх Шилото – Тракийско светилище – Манастир „Света Богородица“ – крепост Русокастрон и светилище Русина дупка (с. Русокастро) – Античен и средновековен град Деултум (с. Дебелт) – ЗМ „Устието на река Изворска“ – гр. Бургас. Обща продължителност: 10 ч.;

Маршрут № 4: гр. Бургас – с. Дебелт – езеро Вая – ЗМ „Устието на река Изворска“ – изворите на р. Младежка – с. Кости – Устието на Велека през ЗМ Велека – ЗМ Парория – с. Стоилово – водопад Докузак – Петрова нива – Каменска бърчина – Индипасха – с. Граматиково – Влахов дол – с. Българи – ЗМ „Марина река“ – параклис „Св. Илия“. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 5: Устието на река Велека – Устието на р. Резовска – гр. Малко Търново през ЗМ Силистар – с. Кости – параклис „Св. Илия“ – светилище „Св. Марина“ – Влахов дол – с. Сливарово – Индипасха – Каменска Бърчина. Обща продължителност: 3 дни;

Маршрут № 6: гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 7: гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Бегликташ – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар“ – Устието на р. Резовска. Обща продължителност: 4 дни;

Селски туризъм

В много от селата в Бургаска област се предлагат традиционни селски къщи с двор. Благодарение на засиленото търсене на такъв вид настаняване през последните години, селският туризъм преживява истински ренесанс. Той се практикува както от български туристи, търсещи най-вече спокойствие далеч от големия град, така и от много чуждестранни туристи, живеещи в страни с много различни инфраструктура, архитектура и бит.

Културен туризъм

Прекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири, дава възможност за развитието на културен туризъм на много добро ниво. Ресурс за развитието му са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници и надгробни могили, както и археологически находки от римско и византийско време.

Eкотуризъм

До Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа „Музей на солта“, където туристите могат да наблюдават процеса на солодобив, извършван по метод, запазен от преди 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г. Заради своето уникално местоположение то е важно място с национално значение. Най-голямата му ценност е неговото орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по „Виа Понтика“, а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. То е дом за няколко застрашени вида птици и растения, включени в „Червената книга“ на България. Сред тях са тойна (тук е най-голямото находище за страната), татарска млечка и морски пелин.

Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.

Районите на Странджа планина и Източна Стара планина предлагат много възможности за разходка сред природата.

Здравен туризъм

Климато- и морелечение

Областта предлага изключително благоприятни условия за развитието им във всички селища по Черноморското крайбрежие.

Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г., благодарение на изключително чистия въздух и благоприятен климат на Странджа планина. Препоръчва се при белодробни заболявания.

В курортния град Свети Влас наличието на въздушни течения между Черно море и планинското дефиле на Стара планина обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух, са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и други хронични белодробни заболявания.

Балнеоложки туризъм

Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до град Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти.

Бургаски минерални бани – балнеоложкият курорт е в близост до с. Банево, с дебит 36 l/s и температура 41 °C. Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания.

Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. В южната част на Поморийското езерото се добива лечебна кал за санаториумите в града.

Конгресен и бизнес туризъм

Бургас е областен град и четвърти по големина в страната, Той е с изключително стратегическо местоположение, има международно летище, пристанище и голяма жп гара. Област Бургас от своя страна е сред най-важните икономически и индустриални центрове в България. На територията ѝ има много хотели, оборудвани с необходимите за този вид туризъм зали и техника. Наличието на всички тези важни фактори са предпоставка за все по-динамично развиващ се конгресен и бизнес туризъм в региона.

Ловен туризъм

Лов

В Държавно ловно стопанство Граматиково, Странджа планина – обект на лов в района са представителите на следните животински видове: благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка, горски бекас.

Риболов

В региона има редица водоеми: Черно море, реки, блата и много язовири. Всички те предоставят идеални възможностите за спортен риболов и къмпинг. 

Язовири на територията на област Бургас: яз. Ахелой, известен още като Батски язовир (шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом), яз. Мандра (бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба), яз. Камчия (бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран, червеноперка), яз. Порой (толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка).

Риболов се практикува също така в езеро Вая (Бургаско езеро), където най-разпространен е шаранът, също в Черно море, реките и блатата на територията на област Бургас.[20]

Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads