Верен

Вèрен е село в Южна България, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Верен
Централната част на село Верен
Верен 42.348916, 25.188811 Верен
Общи данни
Население	167 души[1] (15 март 2024 г.) 8,48 души/km²
Землище	19,787 km²
Надм. височина	280 m
Пощ. код	6244
Тел. код	04137
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	10673
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Братя Даскалови Иван Танев (ПДСД; 2011)
Верен в Общомедия

География

Село Верен се намира на около 37 km запад-югозападно от областния център град Стара Загора, около 6 km север-северозападно от общинския център село Братя Даскалови и около 42 km североизточно от град Пловдив. Разположено е западно от Чирпанските възвишения, в южното подножие на Сърнена Средна гора. През селото, както и на запад от него, текат на юг две малки, пресъхващи през лятото реки с дъждовно и дъждовно-снежно подхранване – притоци на Омуровска река, на които южно от селото има два микроязовира^[2][3]. Надморската височина в центъра на селото е около 280 m. Климатът е преходно-континентален.

Общински пътища от село Верен водят:

• на юг – след разклон на североизток (към селата Марково, Медово и Голям дол) до връзка с третокласния републикански път III-664 и по него през селата Братя Даскалови, Горно Белево и Партизанин към град Чирпан;
• на запад – през село Православ до град Брезово и връзка в него с второкласния републикански път II-56;
• на северозапад – през селата Колю Мариново и Чехларе до село Зелениково и връзка в него с второкласния републикански път II-56;
• на север – през село Медово към село Славянин.

Землището на село Верен граничи със землищата на: село Медово на север; село Марково на североизток; село Малък дол на югоизток; село Братя Даскалови на юг; село Тюркмен на югозапад; село Православ на запад.

В землищната територия северно от селото (в местността Кайряка^[4]) има предимно пасища, както и участъци с широколистна и иглолистна гора. Обработваемите земи на селото са главно в южната част на землището му.

Населението на село Верен, наброявало 1276 души при преброяването към 1934 г., намалява до 940 към 1965 г., 532 към 1975 г. и 146 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.^[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 196 лица, за 189 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „турска“ и за 3 – „не отговорили“.^[6]

Поминъкът на населението е основно земеделие и животновъдство. Отглеждат се зърнено-житни култури, слънчоглед, фъстък, овощия, лозя и други.

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Садъклии^[7] – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.^[8] Село Садъклии е преименувано на Верен чрез превод на името от турски език^[9] през 1906 г.^[10]

Турското население след Освобождението се изселва. По време на Втората световна война голяма част от населението подпомага лявата съпротива. Съседните села Колю Мариново, Партизанин, Братя Даскалови и Горно Белево са наречени на партизани. В центъра на Верен има по този повод голям паметник. В миналото селото е известно със своята винарска изба и има няколко защитени марки. Преди Втората световна война в село Верен е имало и няколко частни розоварни.

Училище в село Садъклии (Верен) е създадено през 1883 г.^[11] Народното основно училище „Васил Левски“ в село Верен е закрито като основно през 1962 г.^[12] и е преобразувано в начално училище, което е закрито през 1969 г.^[13]

Читалище „Христо Ботев“ в село Верен е създадено през 1908 г.^[14] През 2009 г. на законово основание^[15] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев 1908“. Към 2023 г. читалището има фолклорна певческа група, самодейна група за модерни танци; библиотеката му има над 10500 книги.^[16]

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Верен към 30.08.2024 г. се упражнява от кметски наместник.^[17][18]

В село Верен към 2024 г. има:

• действащо читалище „Христо Ботев 1908“;^[16]
• православна църква „Свети Георги“;^[19]
• пощенска станция.^[20]

Културни и природни забележителности

• Кактусова градина;
• Хижа.

Редовни събития

• Съборът („Сбората“) на село Верен е в първата седмица от месец септември.

Литература

• Кратка история на с. Верен – Александър Чалъков и авт. Колектив, София, 1990 г.
• История на Чирпан и Чирпанско – Никола Кондарев и колектив, София, 1987 г.
• Кактусите на село Верен – Д. Нинова и И. Чешмеджиев, Природа и знание, 7: 31 – 32, 1980 г.
• История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – първа част, от Филип Й. Минчев (2003), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-222-7
• История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – втора част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-290-1
• История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – трета част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-323-053-6
• „Опозиционерът – спомени“ – Люба Драндаревска, отпечатан при ИПК „Светлина“ АД, Ямбол (2007)

Други

През октомври 2018 г. е открадната бронзовата камбана на църквата „Свети Георги“ в село Верен.^[21]

Личности, свързани със село Верен

• Николай Г. Вълканов, свещеник, задържан на 10 септември 1944 г. и безследно изчезнал.
• чл.кор. проф. Минчо Кондарев, Ректор на Селскостопанска академия, Пловдив, 1961 – 1966 г.

Личности, родени в село Верен

• проф. Минчо Генчев Кондарев (1903 – 1997), ректор на ВСИ-Пловдив (1961 – 1966), специалист по винарство.
• Минчо Петров Драндаревски (1897 – 1974), депутат от БЗНС в три парламента.

• Галерия село Верен
• 
  Пожар в землището 2007
• 
  Пожар в землището 2007
• 
  Пожар в землището 2007
• 
  Читалище с. Верен
• 
  Църквата в с. Верен
• 
  Църквата в с. Верен
• 
  Поляната с кактуси в с. Верен
• 
  Поляната с кактуси в с. Верен