Ветрен (дем Синтика)

Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 г. Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

---

Ветрен Νέο Πετρίτσι
— село —
Гимназията във Ветрен
Ветрен 41.274722, 23.293889 Ветрен Ветрен
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Синтика
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	100 m
Население	2373 души (2001)
Пощенски код	62043
Телефонен код	+3023230
Ветрен в Общомедия

География

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.

Църквата в селото е посветена на Свети Мина.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.^[2]

В Османската империя

Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.^[3]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).^[4]

В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и

„

5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5]

“

През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.^[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.^[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция

След Междусъюзническата война, по Букурещкия договор от 1913 година селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от Петрич, Старчево, Богородица, Рупите, Камена както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.^[11]

Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.

До 1928 г. Има 1930 македонци от Ветрен, Петрич, Старчево и други села от Петричко поле.^[12]

В 1927 г. селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Ветрен на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Джами Кари[14]	Τζαμί Καρί[15]	Гинекоклиси	Γυναικοκκλήσι	местност на Ю от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Джан Куртаран[14]	Τζάν Κουρταράν	Сотирас	Σωτήρας[15]	местност на И от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Дирин[14] Дири дере	Ντιρί Ντερέ	Ватирема	Βαθύρεμα[15]	река на З от Ветрен[14]
Султаница[14]	Σουλτανίτσα	Василиски	Βασιλίσκη[15]	беласишка река, минаваща през Ветрен, десен приток на Струма[14]
Вудоник	Βουντονίκ	Плая	Πλαγιά[15]
Маджирка	Ματζίρκα	Катафигион	Καταφύγιον[15]
Лубут[14]	Λουμπούτι	Конос	Κώνος[15]	възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (293,2 m)[14]
Оградина[14]	Όγκραντίνα	Стенотопи	Στενοτόπι[15]	връх в Беласица СЗ от Ветрен (1082 m);[14] от ограда и -ина, както падина[16]
Кушница[14]	Κουσνίτσα	Кремастон	Κρεμαστόν[15]	местност в Беласица СЗ от Ветрен[14]
Градум[14]	Γκραντουμ	Трикофрон	Τρίκορφον[15]	връх в Беласица С от Ветрен[14]
Дивичо[14][17]	Ντινίτσιον,[15] Ντιβίτσιο[18]	Хорисма	Χώρισμα	възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (294 m)[14]
Касър тепе[14]	Κασίρ Τεπέ	Периптерон	Περίπτερον[15]	връх в Беласица С от Ветрен (801 m)[14]
Летник[14]	Λέτνικ	Геракас	Γέρακας[15]	връх в Беласица С от Ветрен[14]
Янушница[14]	Γιαννούσνιτσα	Янорема	Γιαννόρεμα[15]	беласишка река на З от Ветрен[14]
Меджит[14][17]	Μιτζίτι	Тристрату	Τρίστρατου[15]	възвишение в Беласица ССИ от Ветрен[14]
Кел Кая[14]	Κέλ Καγιά	Фалакри	Φαλακρή[15]	гранична местност в Беласица ССЗ от връх Типец[14]
Арпалук[14]	Άρπαλούκι	Стиригма	Στήριγμα[15]	връх в Беласица С от Ветрен (1042 m)[14]
Ваджлък[14]	Καλύβια Βατζαλάκ	Каливия	Καλύβια[15]	местност СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Горни гьолове	Έπάνω Γκιόλια	Елос	Έλος[15]
Кудул[17]	Κουντούλ	Стасис	Στάσις[15]	връх в Беласица на С от Ветрен[17]
Хан дере[14]	Χάν Ντερέ	Анапавтирион	Άναπαυτήριον[15]	бивше село СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Ашая махала[14]	Άσία Μαχαλάδες	Катомерон	Κατώμερον[15]	бивше село С от Ветрен[14]
Тополница[14]	Τοπόλνιτσα	Асимандо	Άσήμαντο[15]	бивше село ЮЗ от новото село Тополница на българска територия[14]
Трапезка[19]	Τραπέσκα	Трапези	Τραπέζι[15]	връх в Беласица ССЗ от Ветрен (1110 m)[19]
Истибей[14]	Ίστίμπεη	Охирон	Όχυρόν[15]	укрепление на връх Белия камък (Истимбей) в Беласица[14]

Личности

Родени във Ветрен

• Атанас Сейтов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, учител с третокласно образование, четата на Крум Пчелински^[20]
• Иван Атанасов – Инджето (около 1846 – 1896), български революционер, опълченец
• Петър Георгиев, известен като Петре Касапчето (около 1867 – ?), български революционер, участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година като част от щаба на Беласишкия отряд^[21]
• Христо Капитанчето (? – 1912), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Починали във Ветрен

• Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[22]
• Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[23]
• Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[24]
• Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[25]

Външни препратки

• Аероснимки на Ветрен Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.