Ветрен (дем Синтика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 г. Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Remove ads
География
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.
Църквата в селото е посветена на Свети Мина.
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]
В Османската империя
Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).[4]
В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и
„ | 5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5] | “ |
През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
След Междусъюзническата война, по Букурещкия договор от 1913 година селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от Петрич, Старчево, Богородица, Рупите, Камена както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11]
Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.
До 1928 г. Има 1930 македонци от Ветрен, Петрич, Старчево и други села от Петричко поле.[12]
В 1927 г. селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]
Remove ads
Личности
- Родени във Ветрен
Атанас Сейтов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, учител с третокласно образование, четата на Крум Пчелински[20]
Иван Атанасов – Инджето (около 1846 – 1896), български революционер, опълченец
Петър Георгиев, известен като Петре Касапчето (около 1867 – ?), български революционер, участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година като част от щаба на Беласишкия отряд[21]
Христо Капитанчето (? – 1912), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Починали във Ветрен
Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[22]
Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[23]
Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[24]
Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[25]
Външни препратки
- Аероснимки на Ветрен Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads