Виверови - Wikiwand

Виверовите (Viverridae), наричани още Пълзящи котки, са семейство хищни бозайници с дребни и средни размери, което включва линзанги, цивети, генети, палмови цивети и бинтуронга. Виверовите се смятат за едни от най-примитивните съвременни хищници със структура на скелета много близка до тази при първите вивероподобни хищници от еоцена, отпреди 50 милиона години, смятани за родоначалници на Коткоподобните.

Бързи факти

Remove ads

Разпространение

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Физическа характеристика

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см дължина на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при африканския линзанг, до 85 см дължина и 18 кг тегло при африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Remove ads

Начин на живот и хранене

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници, на практика са всеядни, хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

Класификация

Мангустовите (Herpestidae), мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и африканските палмови цивети (Nandiniidae) до неотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) до неотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

семейство Viverridae – Виверови

подсемейство Prionodontinae – Азиатски линзанги
- род Prionodon – азиатски линзанги
  - Prionodon linsang – Ивичест линзанг
  - Prionodon pardicolor – Петнист линзанг, хималайски линзанг
подсемейство Viverrinae – Вивери
- род Poiana – африкански линзанги
  - Poiana richardsonii – Африкански линзанг
  - Poiana leightoni (Poiana richardsonii ssp. liberiensis) – Линзанг на Лейтън
- род Viverricula
  - Viverricula indica – Малка индийска цивета, расе
- род Viverra – вивери, цивети
  - Viverra zibetha – Цивета, азиатска вивера, голяма индийска цивета
  - Viverra tangalunga – Малайска цивета, тангалунга
  - Viverra megaspila – Едропетниста цивета
  - Viverra civettina (Viverra megaspila ssp.) – Малабарска цивета
- род Civettictis
  - Civettictis civetta – Африканска цивета
- род Genetta – генети
  - Genetta genetta – Котешка генета, обикновена (европейска) генета, малка петниста
  - Genetta maculata (G. rubiginosa) – Ръждивопетниста генета, пантерова генета
  - Genetta pardina (Genetta maculata ssp.) – Леопардова генета
  - Genetta poensis (Genetta maculata ssp.) – Кралска генета
  - Genetta tigrina – Едропетниста генета, южноафриканска генета, голяма петниста генета
  - Genetta servalina – Сервалова генета, централноафриканска генета
  - Genetta cristata (Genetta servalina ssp.) – Гривеста (сервалова) генета
  - Genetta victoria – Гигантска генета
  - Genetta angolensis – Анголска генета
  - Genetta abyssinica – Абисинска генета, етиопска генета
  - Genetta thierryi – Хаусанска генета, генета на Тиерѝ, псевдогенета
  - Genetta johnstoni – Генета на Джонстън
  - Genetta bourloni (Gaubert, 2003) – Генета на Бурлон
  - Genetta (Osbornictis) piscivora – Водна генета, водна цивета
подсемейство Hemigalinae
- род Hemigalus
  - Hemigalus derbyanus – Ивичеста палмова цивета
- род Diplogale
  - Diplogale hosei – Палмова цивета на Хоус, борнейска палмова цивета
- род Chrotogale
  - Chrotogale owstoni – Палмова цивета на Оустън
- род Cynogale
  Азиатска палмова цивета
  Бинтуронг
  - Cynogale bennettii – Видровидна цивета
подсемейство Paradoxurinae – Палмови цивети
- род Paradoxurus – палмови цивети
  - Paradoxurus hermaphroditus – Азиатска палмова цивета, мусанг
  - Paradoxurus jerdoni – Кафява палмова цивета, южноиндийски (кафяв) мусанг на Джердън
  - Paradoxurus zeylonensis – Златна палмова цивета, цейлонски мусанг
- род Paguma
  - Paguma larvata – Маскова палмова цивета, пагума, хималайска палмова цивета
- род Arctictis
  - Arctictis binturong – Бинтуронг
- род Macrogalidia
  - Macrogalidia musschenbroekii – Сулавеска цивета, целебеска палмова цивета, кафява палмова цивета
- род Arctogalidia
  - Arctogalidia trivirgata – Дребнозъба палмова цивета, триивичеста палмова цивета

Remove ads

Източници

Външни препратки

Виверови на ITIS Архив на оригинала от 2006-08-28 в Wayback Machine.

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads