Владимир Караманов

Владимир Алексов Караманов е български учител, историк, юрист, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион.^[1][2]

Владимир Караманов
български учител и историк
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев
Роден	9 септември 1875 г. Кюстендил, Османска империя
Починал	22 септември 1969 г. (94 г.) Кюстендил, Народна република България
Учил в	Лозански университет
Научна дейност
Област	История, етнография
Владимир Караманов в Общомедия

Биография

Владимир Караманов (трети седнал на първия ред) като председател на юнашко дружество „Осоговски юнак“ на конгрес Юнашката организация във Варна

Роден е на 9 септември 1875 година в Кюстендил, България.^[1][3] Племенник е на Григор Караманов, баща на Веса Паспалеева. Завършва Кюстендилското педагогическо училище (1892), история във Висшето училище в София (1896) и Правния факултет на Лозанския университет, Швейцария (1912).^[1][2]

Учител в основното училище (1892 – 1893) и в класното училище (1898 – 1899) в Дупница, в класното училище в Добрич (1896 – 1898), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899 – 03).^[1][2]

Семействата на Владимир Караманов и на дъщеря му Веселина Паспалеева. От ляво надясно: Лиляна и Тамара Караманови, Леонид Паспалеев – зет, Пенка – съпруга на Вл. Караманов, Данаил – син, Вл. Караманов, Веса Караманова-Паспалеева, Вл. Вл. Караманов – син, децата – Людмила и Тамара Паспалееви

Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904 – 1907). Окръжен управител на Плевен (1907 – 1908).^[1]

Участва в Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Интендант към щаба на Седма пехотна рилска дивизия, през ноември 1912 г. той, като администратор с опит, е назначен за окръжен управител на Струмишки окръг, а на 12 декември 1912 г. е преназначен за кукушки окръжен управител, оставайки на поста до ликвидирането на Кукуш от гърците на 21 юни 1913 г. Той е сред организаторите на отбраната на Кукуш и впоследствие на изтеглянето на останалите живи и ранените кукушани към свободната българска територия, където организира настаняването и прехраната на бежанците. За кратко време е назначен да управлява незаетите още от гърците български околии от Серски окръг, а след новото изтегляне временно е назначен за завеждащ административно-полицейската служба в Горна Джумая (Благоевград).^[3][2]

Кюстендилски окръжен управител е от август 1913 до март 1916 г. Участва в Първата световна война (1916 – 1918), служи последователно в 13-и пехотен рилски полк и в 7-и етапен полк.^[3] През 1917 – 1918 година е етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани.^[1][2]

Държавен адвокат в Кюстендил (1919 – 1931). Председател на дружество „Осоговски юнак“ (1902 – 1903), секретар (1906 – 1907) и председател (1928 – 29) на читалище „Братство“ в Кюстендил. Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното ѝ бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р Никола Генадиев. Редактира вестниците „Югозападна поща“ (1909) и „Жар“ (1919). През 1938 – 1944 г. е общински съветник в Кюстендил.^[1][2]

Носител е на руския орден „Свети Станислав“, II степен (1908) – награден е от император Николай II за организацията на тържествата по случай тридесетгодишнината от боевете при Плевен и Пордим, когато е окръжен управител на Плевенски окръг.^[3]

Умира в родния си град на 22 септември 1969 година.^[3][2]

Библиография

• „Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 1913“ (1929);
• „Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 13“ (1931);
• „Последните дни на Кукуш“ (1933) ;
• „Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.“(1937);
• „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912 – 1913 г.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
• „Ильо войвода“ (1968).^[2]

Литература

• Проданов, Николай, „Владимир Караманов – първият български историк на полицията“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с. 301 – 308.