Владислав Ковачев

Владислав Ковачев
български военен и революционер

Роден	5 януари 1875 г. Скопие, Османска империя
Починал	13 септември 1924 г. (49 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“
Подпис
Владислав Ковачев в Общомедия

Владислав Ковачев е роден в 1875 година в Скопие, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Има брат-близнак Владимир, който също е деец на ВМОРО, а по-малкият му брат Антон Ковачев е офицер от Българската армия.

Израства в София, където завършва начално училище и Класическата гимназия (1882 – 1889).^[6] В 1894 година завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Назначен е за помощник-ротен командир в 13. Рилски полк.^[7] В 1895 година напуска действителна военна служба^[8] и участва в Четническата акция на Македонския комитет в Мелнишко.^[6] Възстановен е на военна служба от 13 март 1896 г. Служи във Втори искърски полк – първоначално в Търново, а след преместването на полка през 1897 г. – в Русе.^[9]

Сред основателите е на първото Българско освободително братство, създадено в Търново. На учредителното събрание на братството, проведено на 14 юни 1897 г., е избран за негов касиер.^[10] През 1898 г. е преведен в 14 македонски полк. Основател е и на Българското освободително братство в София (1898), на което също е касиер.^[11] През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.^[12] Влиза в тайните офицерски братства и от 1899 до 1901 година е секретар на Върховния комитет и редактор на вестника му „Реформи“.^[6]

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Ковачев заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Ковачев веднага взима участие в работата на течащия Девети македоно-одрински конгрес и като виден сарафист, на практика дясна ръка на Борис Сарафов, отхвърля обиненията в злоупотреби и на свой ред обвинявайки привържениците на Иван Цончев в царедворство.^[13] След конгреса Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година Софийското македоно-одринско дружество, най-голямото и най-силното в организацията, оглавявано от баща му Михаил, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.^[14]

В 1902 година Ковачев се жени за Анастасия (Сийка) Христова Размова, от големия охридски род Размови.^[6]

От 1902 година Владислав Ковачев е войвода в Малешевско и Кратовско. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.^[15] По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родното си Щипско. През 1904 година участва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.^[16]

Учи право в Женева и в 1911 година защитава докторат по право в Брюксел, Белгия.^[6]^[17] Работи като адвокат, а по-късно като съдия.

Славчо Ковачев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е кавалер е на три ордена „За храброст“.

След Първата световна война е сред учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България, превърнала се в 1921 година в Македонска федеративна организация. От 1920 до 1923 година е редактор е на вестник „Автономна Македония“.^[6] Като делегат от Карнобатското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[18] През април 1924 година е назначен за мирови съдия в София.^[19]

Владислав Ковачев е убит в София по време на така наречените Горноджумайски събития на 13 септември 1924 година от своя съгражданин, дееца на ВМРО Мирчо Кикиридков.^[20] Погребан е в Централните софийски гробища.^[21]

Негов племенник е революционерът Васил Хаджикимов.

Архивът на Владислав Ковачев в БИА при НБКМ съдържа над 5000 документа, предадени от дъщеря му проф. Жени Ковачева между 1960 – 1980 година. Негов архивен фонд се съхранява и в Централен държавен архив^[22] , а отделни документи се съхраняват във фондове на други дейци.^[23]

Подпоручик (1894)
Поручик (1899)
Капитан (1908)
Майор (28 юли 1913)
Подполковник (10 април 1919)
Полковник

Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член)
Четата на Владислав Ковачев през 1903 година
Четата на Владислав Ковачев
Ръководството на четата на Владислав Ковачев
Обединена чета на ВМОК през 1902 година, една от четите е на Владислав Ковачев
Пълномощно от Върховния македонски комитет на Гьорче Петров от 17 октомври 1899 г., подписано от Сарафов и Ковачев
Препис от кръщелното свидетелство на Владислав Ковачев, 29 август 1890 г.
Свидетелство за женитба на Владислав Ковачев и Сийка Размова, 18 август 1902 г.
Акт за раждане на дъщерята на Владислав Ковачев - Надежда Ковачева, 1906 г.
Паметна плоча на Славчо Ковачев на фасадата на дома му на ул. Княз Борис I № 137, София. До нея е паметната плоча на дъщеря му пианистката Жени Ковачева

Владислав Ковачев

Биография

Военни звания

Родословие

Външни препратки

Бележки

Wikiwand - on