Воислав Танкосич

Воислав (Воя) П. Танкосич (на сръбски: Војислав П. (Воја) Танкосић или Vojislav P. Tankosić) е майор от Сръбската кралска армия, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония, един от основателите на Черната ръка и участник в най-важните исторически събития в Сърбия, от Майския преврат от 1903 година до атентата в Сараево. Носител е на Златния военен орден Каражорджева звезда с мечове.^[1][2]

Воислав Танкосич Војислав Танкосић
сръбски военен и революционер
Роден	28 септември 1880 г. Руклада, Княжество Сърбия
Починал	2 ноември 1915 г. (35 г.) Тръстеник, Кралство Сърбия
Погребан	Белград, Сърбия
Военна служба
Звание	войвода
Подпис
Воислав Танкосич в Общомедия

Биография

Ранни години

Воислав Танкосич е роден на 28 септември 1880 година в Руклада, Сърбия, в семейството на Миля и Павле, който е казанджия и по някои сведения е от Йовановичите в Руклада,^[2] а според други е от Босненска крайна.^[2][3][4] След завършване на начално училище семейството се премества в Белград, където Воислав се записва във Втора белградска гимназия. Записва се в във Военната академия в 1899 година, която завършва в 1901 година с XXXII випуск. Назначен е за сержант в 6-и пехотен полк „Крал Карол“. Завършва и Висшата школа на Военната академия с XV клас.^[2]

Майски преврат

Въпреки че е действащ офицер от Сръбската армия, през март 1903 година, с група демонстранти, се противопоставя на крал Александър Обренович, като участва в безредиците. Танкосич е един от най-активните участници в Майския преврат, свалил Александър Обренович от сръбския престол и възкачил Петър I Караджорджевич. Лично на него се приписва убийство на братята на кралица Драга - Никола и Никодие Луневица. По случай идването на власт на династията Караджорджевич, през октомври 1903 година е награден с медал „Крал Петър I Караджорджевич“.^[2]

Четническа акция в Македония

Танкосич като четнически войвода

Танкосич в 1911 година, преоблечен като албанец пред къщата на Иса Болетини по време на преговорите за сътрудничество

През зимата на 1903/1904 година се включва в сръбската пропаганда в Македония, посещава Скопие, Битоля и Солун, където прави опит да организира сръбски чети. През септември 1904 година е награден за първи път с Караджорджевата звезда.Танкосич е смятан за един от най-смелите четнически командири и добър стрелец. Участва в голямото сражение над Челопек на 16 април 1905 година срещу османска войска, при което сръбските чети дават много убити. След битката се изтегля в Сърбия. В 1907/1908 година е началник на Планинския щаб на Източното Повардарие, което означава командир^[2] от всички чети, които се придвижват от сръбската граница до Вардар. Танкосич ръководи нападение срещу село Страцин в 1908 година.^[5] Четата на Танкосич убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.^[6][7][8] Нападението предизвиква криза между България и Сърбия.^[5]

След австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина в 1908 година Танкосич сформира четническа школа в Прокупле, където се подготвят доброволци за изпълнение на специални задачи в Босна и Херцеговина. Той е член на Млада Босна и Централното върховно управление на нелегалната организация „Съединение или смърт“, популярна като Черна ръка.^[5]

Балкански войни

В Балканската война той командва Лапския четнически отряд, който започва операции в османския тил два дни преди избухването на войната близо до граничния пункт Мердаре. Схватката между четници и албанция е първата битка от тази война. Сръбската армия побеждава, а четниците на Танкосич са първите, които влизат в Прищина. В Междусъюзническата война той и неговата рота участват в почти всички значими битки. След края на Балканските войни Танкосич става най-младият майор в Сърбия и получава втория орден Караджорджева звезда.^[5]

Първа световна война

Австроунгарци отварят гроба на Танкосич

След Сараевския атентат в 1914 година, австро-унгарското правителство, в ултиматум, изпратен до сръбското правителство, го държи отговорен за убийството на престолонаследника Франц Фердинанд. Танкосич е задържан в щаба на Дунавската дивизия от 1-ви призив. Освободен е непосредствено преди началото на Първата световна война.^[5]

Във войната Танкосич става командир на Доброволческия отряд в Белград, както и на Руднишкия доброволчески отряд. Участва в боевете на Дрина през 1914 година, като командва специална рота от доброволци и четници в състава на Лимския отряд в Източна Босна, а след това близо до Лозница, Крупан, при Мачков камен и други. При отстъплението на сръбската армия през 1915 година отрядът му е в ариегарда и постоянно води боеве. В една от тези битки в Игрище, близо до Велико Пупавце на 31 октомври 1915 година, като командир на батальон, е смъртоносно ранен. Умира от раните си на 2 ноември 1915 година в Тръстеник.^[9][10][11]

Танкосич е погребан тайно в гробището на Тръстеник, но австрийците успяват да го намерят, изровят го и след като установяват самоличността му, правят снимка на тялото му, за да убедят обществеността, че е мъртъв. Смъртта му, като на човек отговорен за началото на войната, е отразена в австрийски, унгарски, немски и български вестници.^[5]

На 8 октомври 1922 година тленните му останки са пренесени от Тръстеник и погребани на Новите гробища в Белград.^[5]

Улици в Ниш и Белград са кръстени на негово име.^[12]