Волак

Во̀лак или понякога О̀лак (на гръцки: Βώλακας, Волакас, катаревуса: Βώλαξ, Волакс) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.

Волак Βώλακας
— село —
Поглед към Волак
Волак 41.316667, 24.002222 Волак Волак
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Неврокоп
Географска област	Боздаг
Надм. височина	830 m
Население	783 души (2021 г.)
Демоним	олажани
Пощенски код	660 33
Телефонен код	2523
Волак в Общомедия

География

Селото е разположено на 830 m надморска височина^[1] на 36 km северно от град Драма и на 25 km югоизточно от демовия Зърнево (Като Неврокопи) в проход в планината Боздаг (Фалакро). На 10 километра от селото се намира Ски център Фалакро. Синорите на селото се простират до землищата на Бъбълец (Пирги) на юг, Руждене (Гранитис) и Зърнево на запад, Ливадища (Ливадаки) и Черешово (Пагонери) на северозапад, Горна Лакавица (Микроклисура) и Сидерово (Месовуни) на север.^[2]

Етимология

Според Йордан Н. Иванов Волак е алегроформа от съчетанието во̀лска лъка. Съществува същото местно име Волак, край неврокопското село Лещен. Жителското име е о̀лажа̀нин, о̀лажа̀нка, о̀лажа̀не.^[3]

История

Според местни предания първоначално селото е било разпръснато на махали из планината Боздаг, състоящи се от по 10 – 15 къщи, разположени край извори. Останки от тези махали според спомените на местни жители се намирали в местностите Кърмила̀та, За̀върша, Света Богородица, Ва̀раде. По-късно жителите на отделните махали се събират на мястото на сегашното село, след като стопанин, търсещ изгубения си вол, случайно намира там извор.^[4]

В Османската империя

Носия от Волак. Драмски етнографски музей

През XIX век Волак е голямо, чисто българско село, числящо се към Драмската кааза на Османската империя. В 1876 година в селото съществува гръцко училище.^[5]

В 1885 година в селото има 750 жители, а според сведения от 1886 година всички са екзархисти.^[5] Това се потвърждава и от български сведения, според които до 1880 година във Волак няма гъркомани. Елинизмът настъпва към Волак след 1890 година, когато в Драма става митрополит Хрисостом.^[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Волак, на СИ от Плевня 5 часа. Път неравен и стръмен. Това село е отвъд Боздаг и би трябвало да принадлежи на Неврокопската кааза. Сградено е на високо равнище, заобиколено отвсякъде с планина. Тук планината е гориста и богата с всякакви дървета, които дават главното занятие на селянете. Повечето са въгляри, дърводелци; градиво разнасят по цялата околия, до Драма. Малкото нивя, що имат, са по ниските поли на планината. Преди две години сградили ново училище, което и досега си е без учител. В църквата „Св. Илия“ чете се смесено. Числото на къщите е 180, чисти българе.[6]

“

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 160 – 170 къщи българи.^[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1130 българи християни.^[8] Според гръцката статистика, през 1913 година във Волак (Βόλακκας, Волакас) живеят 894 души.^[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година почти цялото село с изключение на няколко къщи минава под върховенството на Българската екзархия – във Волак и Кобалища остават общо около 25 патриаршистки къщи.^[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волак има 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученици.^[11]

Около 1906 година, според доклада на генералния инспектор на гръцките училища в Македония Димитриос Сарос, в селото има 970 жители, от които 625 българи екзархисти, 331 гърци и 14 турци. Според гръцкия подконсул в Кавала Николаос Маврудис турците в селото са 108. Според него църковната борба между екзархисти и патриаршисти от 1896 година е взела доста жертви. Властите дават църквата за последователно ползване на двете партии, а сградата на училището е разделена наполовина. Селото е посетено от митрополит Хрисостом Драмски, който се опитва да върне екзархистите към Патриаршията.^[5]

В гръцкото училище във Волак след 1902 година преподават гъркоманите от Просечен Нако и Димитър Бояджиеви – организатор на гръцкия комитет в селото до 1905 г. След 1905 година преподават Димитриос Франдзис от Лесбос и жена му Евангелия Франдзи, отровена от българки.^[12]

По време на учебната 1910/11 година според гръцки данни във Волак има 92 православни къщи със 113 семейства и 556 души. Смесено четирикласно училище с детска градина, в което учат 25 ученици и 30 ученички и преподават 1 учител и 1 учителка. В селото има и 70 екзархийски семейства с 353 души.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Волак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

Български свещеници във Волак са последователно поп Георги между 1870 и 1904 година, когато е обезглавен от турци в къщата си, а син му остава инвалид след побой, поп Марин, който през 1913 година е разстрелян от гръцки войници, защото дарява пари за построяването на българската църква в селото, поп Иван Величков Янчев, който в 1913 година завършва училище за свещеници в Скопие, но през 1919 година се преселва в България, а през 1944 година е назначен за архиерейски наместник в Ивайловград. Последен български свещеник на селото е поп Димитър Божков, който до 1916 година служи във Волак на гръцки език, а след това до 1918 година на български и отново на български между 1941 и 1944 година.^[14]

В Гърция

Волак и Боздаг

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

Според Никола Янчев до Първата световна война населението говорело гръцки само в общината и полицейския участък. Едва след 1936 година при режима на Йоанис Метаксас властите започват усилена елинизаторска политика. На децата е забранено да говорят вкъщи на български, дори ако по-възрастните членове на семейството не знаят гръцки език. На празници е забранено да се пеят български песни. Сутрин преди училище се наказвали учениците, които говорят на български. В събота и неделя децата били принуждавани да посещават патриотични лекции.^[2]

Към 1928 година във Волак има заселено 1 гръцко бежанско семейство на учител с 3 души – бежанци.^[15][1] В 1940 година селото има 2267 души, от които 1614 мъже, което означава, че са сметнати и войниците от полка, разположен в селото.^[1]

След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Волак търпи редовни нападения от разбойническата андартска чета на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато, убити са 7 души, 40 къщи са опожарени, а 350 души бягат в България.^[16]

По време на Гражданската война в Гърция в периода 1946 – 1949 година във Волак се водят боеве между националистите и армията на ЕЛАС и са изгорени над 150 къщи.

В началото на XXI век Волак наоброява около 400 къщи. Старата българска църква „Свети Илия“ (1841) е затворена и е построена нова през 1983 година. В района на селото се намират над десет параклиса, сред които „Свети Архангел“, „Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“ и други. Основният поминък за селото е скотовъдството и работата в мраморните кариери в района.^[17]

Населението произвежда тютюн, жито, картофи, като се занимава и със скотовъдство.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Волак на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бабица[18][19]	Μπάμπιστα	Певкон	Πευκών[20]	връх (1619 m) ЮИ над Волак[18][19]
Драмски път[18][21]	Ντράμτσκιποτ	Калидромон	Καλλίδρομον[20]	пътят от Чеча през Волак за Драма[21]
Карталка[18]	Καρστίλκα	Охирон	’Οχυρόν[20]	връх (2035 m) ЮИ от Волак[18]
Бряза[18]	Μπράζα	Каливия	Καλύβια[20]	връх (1462 m) ЮИ от Волак[18]
Бартишева[22]	Μπορτσίτσεβα	Македономахос Армен	Μακεδονομάχος ῎Αρμεν[20]	местност СИ от Волак[22]
Бари[18][23]	Μπάρες	Агиу Пневматос	῾Αγίου Πνεύματος[20]
Боково пладнище[18]	Μπόκοβα Πλάνιστα	Оксиес	Οξυές[20]	място за лятно пладнуване на добитъка[21] И от Волак[18]
Дърмен[18]	Νταρμέν	Милорема	Μυλόρρεμα[20]	местност И от Волак[18]
Дамуз	Νταμούζ	Хирорема	Χοιρόρρεμα[20]	река
Белен дере	Μπελὲν Ντερὲ	Врахорема	Βραχόρρεμα[20]	река Ю от Волак, ляв приток на Калина[18]
Чирепец[18]	Τσίρεπετς	Милорема	Μυλόρρεμα[20]	река
Кувадивач[18]	Κουβάντιβατς	Армен	Ἄρμεν[20]	връх (1570 m) СЗ от Волак[18]
Равния[18]	Ράβνια	Хорикос Пападопулу	Χωρικὸς Παπαδοπούλου[20]	връх СЗ от Волак[18]
Пагорска Варцина	Παγκόρσκα Βαρτσίνα	Кондра	Κόντρα[20]
Голяма падина[18][24]	Γκολιάμα Παντίνα	Ятру Самара	Ἰατροῦ Σαμαρᾶ[20]	равни ниви между хълмовете Ю от Волак[24][18]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	894[1]	806[1]	913[1]	2267[1]	1049[1]	1408[1]	1049[1]	1043[1]	1090[1]	1190	1028	783

Личности

Атанас Георгиев с учениците си от Кирковото училище в Хасково, 1923

Андон Янакиев и Ангел Дончев

Родени във Волак

• Андон Янакиев, български революционер, деец на ВМОРО
• Армен Купчу (1885 – 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
• Атанас Георгиев (? – ?), български учител. Син на свещеник.^[25] Завършва Солунската българска мъжка гимназия с випуск II (1887).^[26] Учител в Просечен, след това в Хасково. Баща на Димитрия Танева и Любка Измирлиева.^[25]
• Георги Великов, македоно-одрински опълченец, живеещ в село Кацелово, Лазарет на МОО^[27]
• Георги Карагеоргев Мавродов (Γεώργιος Καραγεώργου ή Μαυροδής), гръцки андартски деец, четник^[28]
• Хаджи Георги Попиванов (1844 – 1905), български общественик, следвал в Атина, дългогодишен учител в село Просечен
• Георги Янакиев (1867/1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина^[29]
• Димитър Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина^[30]
• Димитър Маринов Мунев (1875 – след 1943), български революционер
• Димитър Николов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина^[31]
• Константин Сингов (Κωνσταντίνος Σίγγος), гръцки андартски деец, четник^[28]
• Консулата, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
• Кръстьо Джамбазов (1884 – ?), Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина^[32]
• Кръстьо Стоянов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков^[33]
• Марин Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[34]
• Петко Стоянов (1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина^[35]
• Стоян Костадинов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първарота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“^[36]
• Стоян Николов Кичуков (1895 – ?), български комунист, емигрант в Петралик, Петричко, член на БКП от 1920 г., между 1925 и 1943 година живее в Асеновград, ятак през Втората световна война, в 1943 – 1944 г. лежи в Пловдивския затвор^[37]
• Трифон Симидчиев (1906 – 1996), български духовник
• Христос Айдонис (p. 1963), гръцки политик
• Яне Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков^[38]
• Яне Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина^[39]

Починали във Волак

• Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО

Литература

• Антонова, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. – Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439.
• Антонова, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско – Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490.
• Антонова, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. – Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114.
• Антонова – Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско, в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр.197 – 229.
• Янчев, Никола. Село Волак – минало и настояще. Гоце Делчев, [2004].
• Митринов, Г. Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Волак, Драмско. – В: Сб. Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6.
• Митринов, Г. В памет на краеведа Никола Яньов Янчев (1928-2912). – Македонски преглед, 2014, № 1: 160-162.