Дончо Златков
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Андон Златков Томов, известен като Дедо Дончо войвода,[1] Палатски, Арамията и Пиринския цар,[2] е български хайдутин и революционер, петрички войвода на Върховния македоно-одрински комитет и депутат в Народното събрание.
Remove ads
Биография
Дончо Златков е роден в малешевското село Палат. Син е на Златко войвода – хайдушки предводител и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Завършва четвърто отделение в Дупница, където баща му се преселва. От 1884 година действа с чета из Пирин и Малешевската планина и се занимава главно с разбойничество. Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година. След нея отново се занимава с разбойничество.
В кореспонденция с Никола Малешевски през пролетта на 1897 година Гоце Делчев, уведомен за злодеяние на Дончо и неговите „герои“, пише:
| „ | Надали има народ, който толкова много да е търпел от своите синове изроди, колкото македонския![3] | “ |
Според дееца на Вътрешната организация Христо Силянов:
| „ | За сѫщия Дончо Златковъ зап. полковникъ Венедиковъ ми разправи следното: „Бѣше въ 1899 г. края или въ началото на 1900 г. Дѣдо Анго и Дончо съ четата си нападнаха и обраха вѫтре куриера на Върховния комитетъ и му задигнаха около 200 наполеона комитетски пари, изпратени въ вѫтрешностьта. Сарафовъ искаше да бѫдатъ застреляни и двамата, но азъ не искахъ да се пролива кръвь и замънихме наказанието съ бой. На дѣдо Анго се удариха 25 тояги, но Дончо предугади и успѣ съ време да избѣга”.[2] | “ |
През 1901 година под въздействие на Стойко Бакалов се присъединява към ВМОК, като преди това според Христо Силянов му е отказано да бъде приет във ВМОРО.[4] Четата му се поддържа с храна, облекло и въоръжение от Кюстендилското македоно-одринско дружество.[5]
През лятото на 1901 година по време на аферата „Мис Стоун“, Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6]
Войвода е на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година действа с чета в Серския революционен окръг. След въстанието остава в Петричко и продължава борбата с турците и с ВМОРО, с която стига до въоръжени конфликти.
На 1 септември 1912 година Дончо войвода посещава Варна заедно със секретаря си, където пребивава за лечение в Марийнската държавна болница.[7]
През Балканската война от 1912 – 1913 година Дончо войвода е начело на доброволческа чета № 42, числяща се към Македоно-одринско опълчение с численост 92 четници,[8] действаща в помощ на българската армия в Петричко заедно с четите на Никола Герасимов, Лазар Делев и Тане Николов, а по-късно е зачислен в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина.[9] Заедно с другите чети води сражения при Рупелското дефиле, Сенокос, Градево.[10] Дончовата чета навлиза в опразнения от турците град Кукуш след Тодор Александров и извършва големи зверства над мирното турско население, в село Коркутово изгаря живи затворени в плевни жители.[11] Почти по едно и също време надпреварващите се чети на Дончо Златков и Яне Сандански влизат в Солун[10] след предаването на града от Тахсин паша.
През 1914 година Златков е избран за народен представител от Струмишки окръг в XVII народно събрание от Либералната партия (радослависти).[85][86][87][88][89]
Умира на 2 октомври 1918 година в Дупница.[90]
Remove ads
Архивът на Дончо Златков
Архивът на войводата е открит при разрушаването на родната му къща в село Палат. Той е предаден на Окръжния исторически музей в Благоевград през 1971 година. Документите от архива, на брой 1109, са заведени в инвентарните книги на отдел „Възраждане“ на музея. Това са писма, бележки, заповеди, записки, списъци, разписки, обръщения, протоколи, окръжни, актове, сметки, сведения и други.
Най-голям е броят на писмата (790) и на бележките (192). Повечето от тях са изпращани от селски ръководители или от войводи на местни чети, като Иван Смоларски, Бакалов, Терзиев и други. Една част от писмата са от ВМОК в София и са с организационен характер. Друга част от писмата и бележките са от местното население. Има и писма, писани от самия Дончо Златков. Важна информация се съдържа в списъците, които са 44 на брой. Между тях има описи за събрани пари, храни, дрехи, оръжие и други. Един от най-ценните документи е Протокол №1 от 12 юли 1905 година от конгрес на Петрички район. Повечето документи сега са реставрирани и консервирани.[91]
Remove ads
Други
С дейността на войводата е свързано името на планинския хребет Дончови караули в Пирин планина.[92]
Външни препратки
- „Разговор на Пловдивския руски вице-консул г. Сергей Андреевич с Дончо войвода в Кюстендил“, публикувано в сп. „Сборник от Турските Зверства и Македонското Освободително Дело“, книга II, София, 1902 година
- Войвода забранява с декрет разврата на моми
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads