Вранче
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вранче (на македонска литературна норма: Вранче) е село в община Долнени на Северна Македония.
Remove ads
География
Разположено е в Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Въраниче, с 9 ханета.[1]
В XIX век Вранче е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1874 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранче (Vrantché) е посочено като село с 69 домакинства и 308 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вранче е населявано от 520 жители българи християни и 10 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[5]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Вранче има 50 български къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранче (Vrantché) има 64 българи екзархисти.[7] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник във Вранче, Средорек, Дъбяни и Кутлешово е Спасе Петров, живеещ във Вранче.[8]
При избухването на Балканската война десет души от Вранче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбският войвода Василие Тръбич пише, че Вранче е български център в Прилепското поле. При избухването на Първата световна война и започналата сръбска мобилизация на местните жители, 25 от тях избягват и образуват чета на ВМОРО. През юни 1915 година вранечката чета успява да убие сръбския войвода Йован Долгач.[10]
Remove ads
Личности
- Родени във Вранче
Ангел Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, награден с кръст „За храброст“ IV степен[11]
Ангеле Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Благой Силянов, 48-годишен, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 6-а охридска дружина[13]
Васил М. Талев (? – 1910), четник от ВМОРО, загинал в Поречието в сражение със сърби[14]
Илия Боев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен[15]
Илия Настов (Настев), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[16]
Илия Стойков, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, хлебар, 1-ва рота на 4-та битолска дружина[17]
Йован Стойко, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Йордан Иванов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина[18]
Йордан Ковилоски (1884 – 1979), деец на ВМОРО, участник в Балканските и Първата световна война, в която е ранен и получава българска пенсия
Йордан Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1-ва и 4-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен[19]
Китан Ристе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
Коче Поше, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
Миле Наумчев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година 20-годишен, изпратен на заточение, убит в Урфа[22]
Мирче П. Стоянов (? – 1903), четник на ВМОРО, убит от турци във Върбяни[14]
Мирче Петре, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
Наумче Грозданов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[23]
Ордан Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
Петър Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[24]
Ристе Поцо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
Спиро Веселинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина[25]
Стоян Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 4-та битолска дружина[26]
Тале Найдо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Цветан Багев (? – 1915), четник от ВМОРО, убит от сърби в родното си село[27]
Цветко Богоев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, файтонджия, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[15]
Янко Тасе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
Юрдан Петров († 2 юни 1913 г., с. Пашаджиково, Кочанска околия; починал, погребан в с. Пашаджиково), редник в Македоно-одринското опълчение, 4-та дружина, 1-ва рота[28]
- Други
Николина Николески (р. 1976), хърватска и северномакедонска танцьорка, по произход от Вранче
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads