Вранче

From Wikipedia, the free encyclopedia

Вранче
Remove ads

Вранче (на македонска литературна норма: Вранче) е село в община Долнени на Северна Македония.

Бързи факти Страна, Регион ...
Remove ads

География

Разположено е в Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.

История

В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Въраниче, с 9 ханета.[1]

В XIX век Вранче е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1874 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранче (Vrantché) е посочено като село с 69 домакинства и 308 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вранче е населявано от 520 жители българи християни и 10 цигани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[5]

В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Вранче има 50 български къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранче (Vrantché) има 64 българи екзархисти.[7] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник във Вранче, Средорек, Дъбяни и Кутлешово е Спасе Петров, живеещ във Вранче.[8]

При избухването на Балканската война десет души от Вранче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбският войвода Василие Тръбич пише, че Вранче е български център в Прилепското поле. При избухването на Първата световна война и започналата сръбска мобилизация на местните жители, 25 от тях избягват и образуват чета на ВМОРО. През юни 1915 година вранечката чета успява да убие сръбския войвода Йован Долгач.[10]

Remove ads

Личности

Родени във Вранче
  • Ангел Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, награден с кръст „За храброст“ IV степен[11]
  • Ангеле Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Благой Силянов, 48-годишен, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 6-а охридска дружина[13]
  • Васил М. Талев (? – 1910), четник от ВМОРО, загинал в Поречието в сражение със сърби[14]
  • Илия Боев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен[15]
  • Илия Настов (Настев), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[16]
  • Илия Стойков, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, хлебар, 1-ва рота на 4-та битолска дружина[17]
  • Йован Стойко, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Йордан Иванов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина[18]
  • Йордан Ковилоски (1884 – 1979), деец на ВМОРО, участник в Балканските и Първата световна война, в която е ранен и получава българска пенсия
  • Йордан Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1-ва и 4-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен[19]
  • Китан Ристе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
  • Коче Поше, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
  • Миле Наумчев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година 20-годишен, изпратен на заточение, убит в Урфа[22]
  • Мирче П. Стоянов (? – 1903), четник на ВМОРО, убит от турци във Върбяни[14]
  • Мирче Петре, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
  • Наумче Грозданов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[23]
  • Ордан Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
  • Петър Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[24]
  • Ристе Поцо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
  • Спиро Веселинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина[25]
  • Стоян Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 4-та битолска дружина[26]
  • Тале Найдо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Цветан Багев (? – 1915), четник от ВМОРО, убит от сърби в родното си село[27]
  • Цветко Богоев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, файтонджия, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[15]
  • Янко Тасе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[21]
  • Юрдан Петров († 2 юни 1913 г., с. Пашаджиково, Кочанска околия; починал, погребан в с. Пашаджиково), редник в Македоно-одринското опълчение, 4-та дружина, 1-ва рота[28]
Други
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads