Въртолом

Въ̀ртолом (на гръцки: Άγιος Βαρθολομαίος, Агиос Вартоломеос, до 1928 година Βαρθολομαίος, Вартоломеос,^[1] до 1926 година Βαρθολώμ, Вартолом^[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Въртолом Άγιος Βαρθολομαίος
— село —
Църквата „Свети Вартоломей“
Въртолом 40.76076, 21.52782 Въртолом Въртолом
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Население	137 души (2021 г.)
Въртолом в Общомедия

География

Селото е разположено на 8 километра източно от Кучковени и на 14 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в южната част на Леринското поле.

История

Етимология

Според „Българския етимологичен речник“ името Въртолом обозначава празника на Свети Вартоломей. Произхожда от Вартоломей, което е преосмислено с глаголите въртя и ломя, поради валежите на този ден.^[3]

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вартоломъ като българско село.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Въртолом (Vrtolom) е показано като село в Леринска каза с 300 домакинства, 540 жители българи и 500 жители мюсюлмани.^[5] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 125 български и 80 мюсюлмански домакинства.^[6]

В началото на XX век Въртолом е чисто албанско село в Леринска каза в Османската империя.

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Въртоломъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ мухамедане албанци. [1] Четирийсеть фамилии отъ това село работятъ подъ наемъ земя въ Росна и нѣкои отъ тѣхъ не сѫ си внесли още наема, който се изплаща въ натура...^[7]

Въ околностьта на Въртоломъ сѫ намирали често мряморни камъни, нѣкои и съ надписи, слѣдъ проливни дъждове въ рѣкичката и повечето отъ тѣхъ сѫ се употрѣбили за градежи. Нѣкои таквизъ камъни сѫ били изпратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ единъ камъкъ съ образъ на „свиня." Заради това нечисто животно мухамеданетѣ сѫ искали да изкъртятъ камъка отъ тамъ. Сѫщо и въ прѣдишната църква се забѣлѣзватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната околность се намира единъ камъкъ съ два много развалени надписи: латински и гръцки. Първиятъ е гробенъ надписъ, а вториятъ е отъ врѣмето на императора Валериана. Латинскиятъ надписъ е издълбанъ въ горнята почти неодѣлана часть на камъка.“^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 360 жители арнаути мохамедани.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Въртолом е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.^[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртолом (Вртолом) има 70 къщи арнаути мохамедани.^[11] В началото на 20-те години мюсюлманското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.^[12] В 1924 година в селото са заселени нови бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Вартоломеос.^[13] В 1928 година Въртолом е представено като чисто бежанско с 94 бежански семейства и 353 жители общо.^[14]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като понтийският гръцки в него е запазен слабо.^[15]

В селото има църква „Свети Вартоломей“, както и по-малките църкви „Света Петка“, „Свети Вартоломей“, „Свети Архангел Михаил“ и „Възнесение Господне“.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Въртолом на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Манастирище[17]	Μοναστίρτσε	Монастириотико	Μοναστηριώτικο[18]	река на И от Въртолом[17]
Слани дол[17]	Σλανιντό	Дасотопи	Δασοτόπι[18]	местност и връх на ЮИ от Въртолом (807,8 m)[17]
Синяк[17]	Σινιάκι	Андара	Άντάρα[18]	местност на ЮИ от Въртолом[17]
Голема глава[17]	Γκολέμα Γκλάβα	Калас	Κάλας[18]	връх на ЮИ от Въртолом (893 m)[17]

Преброявания

• 1913 – 280 жители
• 1920 – 809 жители
• 1928 – 833 жители
• 1940 – 1654 жители, от които 300 с български произход, 53 власи и 1301 гърци бежанци^[12]
• 1951 – 2020 жители
• 1961 – 3172 жители
• 1971 – 3970 жители
• 1981 – 200 жители
• 1991 – жители
• 2001 – 437 жители
• 2011 – 172 жители