Геохронологична скала

Геохронологична скала е система на хронологично датиране, която отнася геологическите слоеве (стратиграфия) към времето. Използва се от геолози, палеонтолози и други учени, за да намират точния период на събития, които са се случили през историята на Земята. Таблиците на геологическите времеви интервали, представени тук, са в съответствие с номенклатурата, датите и стандартните цветни кодове, установени от Международната комисия по стратиграфия.

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Съгласно съвременните общоприети разбирания, възрастта на Земята се оценява на 4,5 – 4,6 милиарда години. На повърхността на Земята не са намерени скали или минерали, които са били могли да бъдат свидетели на образуването на планетата. Максималната възраст на Земята се ограничава от възрастта на най-ранните твърди образувания в Слънчевата система – огнеупорни, богати на калций и алуминий, от въглеродни хондрити. Възрастта на частиците в метеорита Аленде (паднал в Чиуауа, Мексико), според резултатите от съвременните изследвания с уран-оловен метод, е около 4568,5±0,5 милиона години.^[1] Към днешна дата това е най-добрата оценка на възрастта на Слънчевата система. Времето на образуването на Земята като планета може да е по-късна с милиони години дата.

Следващото време в историята на Земята е разделено на различни времеви интервали. Границите им са проведени според важни събития, случили се по това време.

Границата между ерите във фанерозой преминава по най-големите еволюционни събития – масовите измирания. Палеозоят е отделен от мезозоя чрез най-голямото измиране в историята на Земята – това от перм – триас. Мезозоят е отделен от неозоя чрез масовото измиране креда – терциер.

История на създаването на скалата

През втората половина на 19. век на II до VIII сесии на Международния геологически конгрес (1881 – 1900 г.) са приети йерархия и номенклатура на повечето от съвременните геохронологични подразделения. Оттогава Международната геохронологична скала постоянно се усъвършенства.

Конкретните названия на периодите са дадени по различни признаци. Най-често са използвани географски названия. Така названието на камбрийския период произлиза от латинското Cambria – името на Уелс, когато е под контрола на Римската империя, девонския период – от графство Девоншир, пермския – от град Перм, юрския – от планината Юра. В чест на древни племена са названи венд, ордовик и силур.

Терминология

Основните разделения на времето се наричат еони: хадей, архай, протерозой и фанерозой. Първите три често колективно се наричат докамбрийски супереон. Еоните се делят на ери, които от своя страна се делят на периоди и епохи.

Съответстващи на еоните, ерите, периодите и епохите са термините еонотема, ератема, система и отдел, които се използват във връзка със слоевете скали, които принадлежат към тези отрязъци от геоложко време в историята на Земята.

Геолозите квалифицират тези единици като ранни, средни или късни, според времето и долни, средни или горни, според съответстващите скали. Например долна юра в хроностратиграфията съответства на ранна юрска епоха в геохронологията.^[2]

Принцип на строеж на скалата

Геохронологичната скала е създадена за определяне на относителната геологическа възраст на скалите. Абсолютната възраст, измервана в години, има второстепенно значение за геолозите.

Времето на съществуване на Земята е разделено на два главни интервала: фанерозой и докамбрий (криптозой), според появяването на фосили в седиментните скали. Докамбрий е времето на скрития живот – в него съществуват само мекотели организми, които не оставят следи в седиментите. Фанерозой започва с появяването на много видове мекотели и други организми на границата между едиакарий и камбрий, които позволяват на палеонтолозите да разделят пластовете по откритите вкаменелости на флора и фауна.

Друго голямо деление на геохронологичната скала произлиза от най-първите опити за разделяне на историята на Земята на най-големите времеви интервали. Тогава цялата история е била разделена на четири периода: първичен, с еквивалент докамбрий, вторичен – палеозой и мезозой, третичен – целия неозой без последния четвъртичен период. Четвъртичният период заема особено място. Това е най-краткият период, но в него възникват много събития, чиито следи са се запазили по-добре от другите.

Еон (еонотема)		Ера (ератема)	Период (система)	Епоха (отдел)	Начало, години назад[3]	Основни събития
Фанерозой		Неозой	Кватернер	Антропоцен[4]	около 60	Нивото на човешката активност играе съществена роля в екосистемата на Земята.
				Холоцен	11,7 хил.	Край на последния ледников период. Възникване на цивилизацията.
				Плейстоцен	2,588 млн.	Измират много от големите бозайници. Поява на съвременния човек.
			Неоген	Плиоцен	5,333 млн.	Появяват се и впоследствие изчезват родствените на човека австралопитеци. Появяват се първите хора (род Homo).
				Миоцен	23,03 млн.
			Палеоген	Олигоцен	33,9 млн.	Появяват се първите човекоподобни маймуни.
				Еоцен	56,0 млн.	Появяват се първите съвременни бозайници.
				Палеоцен	66,0 млн.	Отделяне на древните китове от чифтокопитните. В късния палеоцен нечифтокопитните се отделят от кондилартрите.
		Мезозой	Креда		145,0 млн.	Появяват се първите плацентни бозайници. Измиране на динозаврите.
			Юра		201,3 ± 0,2 млн.	Появяват се торбестите бозайници и първите птици. Разцвет на динозаврите.
			Триас		252,17 ± 0,06 млн.	Появяват се първите динозаври и яйценосни бозайници.
		Палеозой	Перм		298,9 ± 0,15 млн.	Измират около 95% от всички видове (масово измиране перм – триас). Приключва образуването на Гондвана.
			Карбон		358,9 ± 0,4 млн.	Появяват се дърветата и влечугите.
			Девон		419,2 ± 3,2 млн.	Появяват се земноводните и споровите растения. Започва образуването на Урал.
			Силур		443,8 ± 1,5 млн.	Масово измиране ордовик – силур. Започва животът на сушата. Появяват се скорпиони и челюстни.
			Ордовик		485,4 ± 1,9 млн.	Появяват се ракоскорпиони и първите съдови растения.
			Камбрий		541,0 ± 1,0 млн.	Поява на голямо количество нови групи организми (Камбрийски взрив).
Докамбрий	Протерозой	Неопротерозой	Едиакарий		~635 млн.	Многоклетъчни животни – вендобионти и формация Доушанто. Разделяне на Панотия на Гондвана и миниконтинентите Балтика, Сибир и Лавразия.
			Криоген		~720 млн.	Земя-снежна топка. Започва образуването на суперконтинента Панотия.
			Тоний		1,0 млрд.	Начало на разпадането на суперконтинента Родиния.
		Мезопротерозой	Стений		1,2 млрд.	Суперконтинент Родиния, суперокеан Мировия.
			Ектазий		1,4 млрд.	Появяват се първите многоклетъчни растения (червени водорасли)
			Калимий		1,6 млрд.	Разделяне на суперконтинента Колумбия.
		Палеопротерозой	Статерий		1,8 млрд.	Образуват се ядрените живи организми. Образува се суперконтинента Колумбия.
			Орозирий		2,05 млрд.	Интензивно образуване на планини. Вероятно, атмосферата на Земята става богата на кислород.
			Рясий		2,3 млрд.	Приключва Хуронското заледяване. Появяват се предпоставки за появяването на ядра в организмите.
			Сидерий		2,5 млрд.	Кислородна катастрофа. Начало на Хуронското заледяване.
	Архай	Неоархай			2,8 млрд.	Образуване се сегашната континентална земна кора. Поява се кислородната фотосинтеза.
		Мезоархай			3,2 млрд.	Разделяне на суперконтинента Ваалбара.
		Палеоархай			3,6 млрд.	Приключва образуването на твърдото ядро на Земята. Образува се първият суперконтинент – Ваалбара.
		Еоархай			4 млрд.	Образува се хидросферата. Появяват се примитивни едноклетъчни организми (образуващи строматолити).
	Хадей				~4,6 млрд.	Образуване на Земята.