Хадей
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Хадей (също катархей, азой, преархай, хедий) е най-ранният геологически еон от формирането на Земята.[1] Началото на хадея може да се счита преди 4,54 милиарда години, а краят му – преди 4 милиарда години[2] Заема интервал от около половин милиард години и предшества архая.
Релефът на Земята по това време напомня на лунна повърхност. Планетата ни е подложена на масивна метеоритна бомбардировка и интензивна вулканична дейност. Земетресенията са често явление. Формира се земната кора. Младата планета е неприветлива пустиня с черно небе и слабо светещо Слънце. Това е време, през което не е известно образуването на утаечни скали. Характеризира се с отсъствие на хидросфера и кислородна атмосфера.
Голяма роля при по-нататъшното формиране на планетата играе появата на Луната. Според хипотеза, която добре се съгласува с възрастта на Луната, спътникът на нашата планета е възникнал след тангенциален удар на Земята с масивно чуждо тяло с размерите на Марс.[3] В резултат на този грандиозен сблъсък наклонът на земната ос се променя до сегашните 23о, а скоростта на въртене се увеличава така, че денонощието трае само 6 часа. Настъпва и разтопяване на земната мантия и образуване на магмен океан с дълбочина до 700 км. С течение на времето, под влияние на приливното ускорение, Земята и Луната започват да се отдалечават и да забавят въртенето си. Към края на хадея двете тела са отдалечени вече на 150 000 км. (Днес Луната е на средно разстояние 380 000 км и продължава да се отдалечава, като спрямо Земята има синхронно въртене, т.е. винаги е обърната с едната си страна към Земята.)
Remove ads
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads