Неопротерозой

Неопротерозой (на английски: Neoproterozoic Era) е геоложка ера (последната ера на протерозоя), която започва преди 1000 милиона години и завършва преди 542 милиона години.

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Позиция на континентите

От гледна точка на геологията се характеризира с разпадането на древния суперконтинент Родиния на 8 отделни фрагмента. Неопротерозоят се дели на 3 периода – едиакарий, криоген и тоний. По време на криогена настъпва най-мащабното заледяване на Земята, ледовете достигат екватора.

От по-късния период – едиакарий, са най-древните изкопаеми на останки от живи организми, защото именно през този период при животните започва да се оформя скелет или друга твърда обвивка. По-голямата част от фауната не може да се счита за предшественик на съвременните животни, като установяването на тяхното място в еволюционното дърво е много сложно и проблематично.