Герасим Струмишки

български духовник From Wikipedia, the free encyclopedia

Герасим Струмишки
Remove ads

Герасим Струмишки е висш български православен духовник, струмишки митрополит.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...

Биография

Той е роден през 1860 година в тракийския град Мустафа паша (днес Свиленград) със светско име Георги Димитров[2] Байрамов. Първоначалното си образование получава в родния си град, където през 1874 година завършва местното класно училище. За да изхранва семейството си, се захваща със занаятчийска дейност. По-късно завършва българското духовно училище в Одрин и приема монашество. Продължава образованието си в Киевската духовна семинария, която завършва през 1889 година.[3] От 1889 до 1891 година е законоучител при Солунската мъжка гимназия и дякон.[2] Същата година става йеромонах и е изпратен от Българската екзархия за председател на българската община в град Струмица. На 20 юли 1894 година е възведен в сан архимандрит. През 1897 година за кратко е назначен за председател на българската община в Битоля.[4]

Thumb
Печат на митрополит Герасим Струмишки

Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва архиерейската мантия. На 22 декември 1897 година Герасим Струмишки е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия.

Герасим Струмишки е трън в очите на местните османски власти и водачите на гръцката партия в града. Струмишкият каймакамин го подозира в революционна дейност, а Високата порта настоява за отзоваването му. На 16 март 1904 година гъркоманинът Васил Христоманов, оръдие на местния гръцки владика и човек на турската тайна полиция, извършва в Струмица неуспешен опит за покушение срещу митрополита.[5]

Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 година. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев.[6] Още с въздигането си в архиерейски сан, той влиза в остър конфликт с ръководството на Струмишки революционен окръг на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител – войводата Христо Чернопеев. Конфликтът се изостря особено през 1905 година, след осъждането му условно на смърт от Струмишкия районен конгрес. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му:

- Властта ме гони и иска да ме махне от Струмица, защото съм бил с комитета, а комитетът иска от мене пари и ме преследва, защото не съм с него!

Давайки си сметка за последиците за българската национална кауза, ръководителите на Струмишкия революционен окръг не изпълняват присъдата.[7]

След Солунските атентати от 1903 година, струмишкият гръцки митрополит убеждава турската власт да постави Герасим Струмишки под домашен арест и да не го признава за митрополит. Местната телеграфопощенска станция не приема и не предава официалните писма и телеграми адресирани до него. Едва на 4 юли 1903 година, след застъпничеството на едно посолство, Герасим Струмишки е освободен от ареста. [8] По това време негов секретар е Аристотел Дудулов.[9]

От 1 юни 1915 година до 21 юни същата година, Герасим Струмишки поема временно управлението на Неврокопска епархия.[10]

Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.

Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 година в София. Погребан е криптата на катедралната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица, чийто строеж той инициира.

Името „Митрополит Герасим“ носи улица в центъра на Петрич.

Remove ads

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads