Струмишка епархия

Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.^[1]

Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Струмишко-Скопска епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).

---

Струмишка епархия
Струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“
Местно име	Струмичка епархија
Църква	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Страна	Северна Македония
Център	Струмица
Катедрална църква	„Св. св. Кирил и Методий“
Архиерейски наместничества	Струмица, Дойран, Берово, Пехчево
Предстоятел	Наум
Сан	митрополит
Издание	„Премин“
Сайт	www.mpc.org.mk/MPC/se.asp
Струмишка епархия в Общомедия

Беровският манастир „Успение Богородично“

Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г.

Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1903 г.

Печат на българския митрополит Герасим Струмишки

Печат на българската митрополия и подпис на секретаря Аристотел Дудулов

Печат на гръцката митрополия

Писмо на митрополит Неофит Скопски като управляващ Струмишката епархия, 10 февруари 1919 година

Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски от 2002 до 2023 година.

Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.

История

В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.^[2]

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.^[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.^[4][5]

Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Северна Македония.

В периода 1998 – 2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:

• „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
• монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
• параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
• църквата „Св. св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
• малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
• двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
• манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
• малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
• манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.

Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин“.

В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета“ в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.

Епископи и митрополити

На Охридската архиепископия

Име	Години
Мануил	споменат в 1080 – 1086, основал Велюшкия манастир[6]
Климент	споменат около 1152[6]
Константин	споменат в първата половина на XIII век[7]
Даниил	споменат в 1376[8]
Йоаким	споменат в 1532[9][10]
Ананий I	в 1565, наследник на Йоаким[11]
Теодул	в 1579/80[12]
Висарион	преди 1661[13]
Ананий II	в 1665[14]
Симеон	споменат в 1668[13][14]
Евтимий	в 1671[14]
Максим	споменат в 1676[15]
Митрофан	1683 – 1688[16]
Никодим	споменат в 1688[17] – 1695[18]
Леонтий	1695 – след 1706[17]
Митрофан	споменат в 1714[17]
Никифор	споменат в 1714 – 1718[19]
Калиник	1718 – 1746[20]
Теодосий	1746 – 1752[21]
Теофан	1752 – 1756[22]
Серафим	1759 – преди 1767[23]
Ананий III	1764 – 1789[9]

На Вселенската патриаршия (Στρωμνίτσης)

Име	Години
Филотей	1785 – 1789
Ананий IV	1789 – 1818
Григорий Византийски	1818 – 1830
Константий Калогерас	1830 – 1846
Антим	1846 – 1853
Неофит	1853 – 1861
Йеротей Триандафилидис	1861 – 1875
Агатангел Папагригориадис	1875 – 1887
Калиник Палеокрасас	1887 – 1892
Йоаким Анастасиадис	1892 – 1899
Панарет Петридис	1899 – 1900
Софроний Аргиропулос	1900 – 1901
Софроний Нистопулос	1901 – 1902
Григорий Орологас	1902 – 1908
Герман Анастасиадис	1908 – 1910
Арсений Афендулис	1910 – 1913

На Българската екзархия

Име	Години
Герасим	1897 – 1918

Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия

Име	Години
Никодим	1920 – 1932
Борис	1998 – 1999
Тихон	2003 –

Манастири

В епархията съществуват монашески общности в следните духовни центрове:

• Бански манастир „Свети Четиридесет мъченици“;
• Велюшки манастир „Пресвета Богородица Милостива“;
• Водочки манастир „Свети Леонтий“;
• Беровския манастир „Свети Архангел Михаил“;
• Беровски манастир „Успение Богородично“;
• Дойрански манастир „Свети Партений Зографски“;
• Новоселски манастир „Св. св. Антоний и Георги“.
• Хамзалийски манастир „Св. Климент и Наум Охридски“.

Храмове

• църква „Св. св. Кирил и Методий“, съборен храм на Струмишката епархия на МПЦ, Струмица;
• църква „Свети Георги“, Ново село.