Градошорци

Градошорци (на македонска литературна норма: Градошорци) е село в община Василево на Северна Македония.

Градошорци Градошорци
— село —
Църквата „Свети Никола“
Градошорци 41.4825, 22.6269
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Василево
Географска област	Струмишко поле
Надм. височина	217 m
Население	1744 души (2002)
Пощенски код	2411
МПС код	SR
Градошорци в Общомедия

География

Селото е разположено в Струмишкото поле, северно от Струмица.

История

Йордан Заимов смята, че името Градошорци е с румънска наставка за множествено число -ор.^[1]

През XIX век Градошорци е смесено българо-турско село. В църквата Свети Никола има икони на струмишкия зограф Григорий Пецанов от 1879 година.^[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Грандушорци (Grandouchortzi) е посочено като село с 38 домакинства, като жителите му са 123 българи и 21 мюсюлмани.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градошор е населявано от 400 жители, от които 300 българи християни и 100 турци.^[4]

В началото на XX век цялото християнско население на Градошорци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градоморци има 160 българи екзархисти и 12 цигани. В селото функционира българско училище.^[5] Към 1908 година на река Струмица при Градошорци има фабрика за брашно.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1744 жители.^[7]

Мелек Рулеми джамия

Националност	Всичко
македонци	1041
албанци	0
турци	683
роми	5
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	15

Личности

Родени в Градошорци

• Никола Витанов Пицанов (около 1880 – след 1942), участва в Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913) като доброволец в 2-ра рота на 8-а костурска дружина на МОО и в Първата световна война в 6-а рота на 6-и македонски полк, 11-а македонска дивизия на Българската армия, изгубва слуха си в битката при Криволак^[8]
• Никола Христов – Градошорски (о. 1874 – след 1942), български екзархийски учител в Градошорци (1894 – 1896 и 1898 – 1902), македоно-одрински опълченец (1912 – 1913), нестроева рота на 5-а одринска дружина, отличен с орден „За храброст“ IV степен и награден с два медала^[9]