Граменци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Грамѐнци също и Рамѐнци или Рамѐнце, Ромѐнце (на гръцки: Γραμμένη, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен.[2]
Remove ads
География
Селото е разположено на 125 m надморска височина,[2] в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името Граменци идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[3] Същевременно Иванов дава друга етимология на Раменци: жителско име от местното име *Рамен от равен. Жителското име е рамѐнчанин, рамѐнчанка, рамѐнчане. Според Йордан Заимов е от изчезналото лично име *Рамен от Рам(о) и -ен, вероятно от Аврам. Това се подкрепя от формите Враменци, Авраменци.[4]
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Рамниче с 6 стари и 21 нови джизие ханета (домакинства).[5]
В края на XIX век Граменци е чифлик в Зъхненска каза на Османската империя. Според Георги Стрезов към 1891 година в Раменце живеят и българи.[6] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Грамендза (Γραμέντζα) е село със 150 жители българи православни.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граменца (Gramentza) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[9]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Граменци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.[12] Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[13] По-късно в селото са заселени още бежанци.[12]
В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[14]
След 60-те години жителите масово се изселват към големите градове. Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[12]
Remove ads
Личности
- Родени в Граменци
Сотир Петров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[15]
Външни препратки
- ((el)) Граменци на сайта на Дем Просечен Архив на оригинала от 2007-04-11 в Wayback Machine.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads